Определение № 214 от 02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място], срещу решение № 6386/03.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 8007/2012 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение от 24.03.2010 г. по гр. дело № 42306/2009 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявените от В. А. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата и заповед № 1195-292/09.07.2009 г. на директора на училището-касатор, с която е прекратено трудовото правоотношение, ищцата е възстановена на длъжността „педагогически съветник” при училището-касатор и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 766.16 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в периода 09.07.2009 г. – 08.01.2010 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото. С постановеното по делото определение № 907/15.07.2013 г., касационното обжалване е допуснато само в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 4 766.16 лв. и относно разноските по делото. С последваща молба с вх. № 6967/18.07.2013 г. жалбоподателят 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място] е поискал на основание чл. 282, ал. 2 и чл. 432, т. 4 от ГПК спиране изпълнението на въззивното решение – в тази негова, допусната до касационно обжалване осъдителна част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските по делото, чрез спиране на по-нататъшните изпълнителни действия по изп. дело № 2013-852-04-01052 г. по описа на ЧСИ Катилин П. с рег. № 852 и с район на действие – този на Софийския градски съд. Видно от отбелязването върху въззивното решение и от доказателствата, представени с тази молба, на 08.02.2013 г. на ищцата В. А. Н. е издаден изпълнителен лист за сумата 4 766.16 лв., въз основа на който е образувано посоченото изпълнително дело, по което са начислени, освен тази сума 4 766.16 лв. – главница, също и „присъдени разноски” в размер 420 лв., както и разноски по изпълнението в размер 629.87 лв. в полза на ищцата-взискател, или общо сума в размер 5 816.03 лв. С нова молба с вх. № 7367/31.07.2013 г., жалбоподателят, съгласно дадените му указания с разпореждане на съда от 18.07.2013 г., е представил платежно нареждане/вносна бележка с № BORD00789481/30.07.2013 г. на [фирма] – [населено място], ФЦ Л. – за внесена, като обезпечение („гаранция”) по сметка на ВКС, сумата 5 816.03 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Срещу въззивното решение е подадена в срок касационна жалба и жалбоподателят-молител е внесъл надлежно парично обезпечение. Поради това, следва да се постанови исканото от жалбоподателя спиране на изпълнението на въззивното решение – в допуснатата до касационно обжалване негова осъдителна част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските по делото, чрез спиране на по-нататъшните изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело – за сумата 4 766.16 лв. – главница и начислените „присъдени разноски” в размер 420 лв. и разноски по изпълнението в размер 629.87 лв., възлизащи общо на сумата 5 816.03 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение