Определение № 3275 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. С. и К. И. К. чрез пълномощника им адвокат Б. против решение № 503 от 25.06.2025г. постановено по гр.д. № 545/2025г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2766 от 23.12.2024г. по гр.д. № 7458/2023г. на Бургаски районен съд и е прекратено производството по исковете по чл. 109 ЗС на П. Д. С. и К. И. К. против „Милиани“ ООД, ЕИК 200058920. Жалбоподателките считат, че решението, с което искът е приет за недопустим, е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставят въпросите: допустимо ли е съсобственик да ограничи достъпа на друг съсобственик до обща част - асансьор чрез едностранно прекратяване на договора за поддръжка и експлоатация на асансьора, предназначен за общо ползване от съсобствениците и подлежи ли това на защита по чл. 109 ЗС? Правомерни ли са действията по прекратяване на производството, без да се изследват събраните по делото доказателства в съвкупност. Въпросите според тях имат значение за развитието на правото, а и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, според която асансьорът е обща част /решение № 60 по гр.д. №2817/2020г. на ІІІ г.о./, всеки съсобственик има право да ползва общите части /решение №79/2009г. по гр.д. № 238/2008г./, негаторният иск е допустим и при действия, които не водят до пълна загуба на владение, но ограничават фактическото упражняване на правото. Ответникът по касационната жалба „Милиани“ ООД чрез пълномощника адв. П. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по искова молба на П. Д. С. и К. И. К. против „Милиани“ ООД с искане дружеството да преустанови неоснователните действия, смущаващи правата на ищците като предприеме действия по възобновяване функционирането на асансьора, представляващ обща част по предназначение. След уточнения на исковата молба пред първата инстанция с молби от 04.01.2024г., 19.01.2024г. и 14.02.2024г. и след уточнение от 12.05.2025г. пред въззивната инстанция, петитумът на иска е: да се преустановят неоснователните действия на дружеството занапред, пречещи на съсобствениците в жилищната част от сградата, находяща се в [населено място], [улица], да ползват съобразно правата си общата вещ - асансьор, като „Милиани“ООД да не пречи на съсобствениците ЕС за вземат решение на Общо събрание за сключване на договор за пускането в действие на втория асансьор - в жилищната част от сградата и като упражни правото си на глас като етажен собственик в подкрепа на това предложение; да се възстановят договорните отношения с обслужващия асансьора сервиз, като „Милиани“ООД сключи договор с него и за в бъдеще се въздържа от противоправни действия по едноличното прекратяване на този договор; да се преустановят неправомерните действия на дружеството относно избора на домоуправител и домсъвет, като“Милиани“ООД не пречи на Общото събрание на ЕС да избере такива органи и като подкрепи избора им. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните са етажни собственици в сграда с идентификатор ***, в режим на етажна собственост, която е със смесено предназначение. Частта, притежавана от „Милиани“ООД е с търговско предназначение и се ползва като хотел, а останалата част е с жилищно предназначение и се ползва от ищците и още няколко етажни собственика, притежаващи апартаменти там. Сградата разполага с едно стълбище и два асансьора, като единият от тях се ползва за целите на търговеца и обслужва неговата част ведно с рецепцията, а другият се ползва за жилищната част на сградата. Именно експлоатацията на този втори асансьор е предмет на обсъждане в процеса. Ищците сочат, че е налице спор с ответника по вземането на решения от Общото събрание на Етажната собственост за избор на управителни органи, а също и за ползването на асансьора в жилищната част, спрян от движение, поради прекратяване на договора за техническото му обслужването от асансьорен сервиз, тъй като е бил сключен от управителя на дружеството - ответник; сочи се и спор с ответника - етажен собственик, притежаващ 51% от общите части на сградата, за бъдещото пускане в действие и техническо обслужване на асансьора в жилищната част на постройката. Ищците твърдят, че било проведено Общо събрание, което е взело решение за експлоатацията на асансьора в жилищната част, но то е обжалвано от ответника и отменено от съда. Първоинстанционният съд е разгледал исковете по същество, квалифицирайки ги като такива с правно основание чл.109 ЗС. Приел е, че действията на ответника не могат да бъдат счетени за неправомерни или неоснователни и е отхвърлил заявената претенция. В допълнение е посочил, че упражняването на правото на глас на етажен собственик относно ползването и управлението на обектите, представляващи общи части на ЕС, не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд е намерил решението за недопустимо и подлежащо на обезсилване, тъй като предприетият от ищците исков ред на защита е неприложим за разрешаването на съществуващия правен спор. Съдът е посочил, че искът по чл.109 от ЗС дава съдебна защита на накърнено право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правомощията си в пълен обем. За уважаването му е необходимо да се установи именно наличие на неоснователно действие, препятстващо правата на собственика, извършителят на това действие и в какво се състои нарушението. Предмет на защита може да бъде накърненото вещно право върху всякакви самостоятелни обекти (вещи и имоти), включително върху общи части на сградата в режим на етажна собственост. С този иск може да се търси защита на правото на собственост срещу всяко трето лице и срещу съсобственици, осъществяващи действия, които възпрепятстват ползването на общите части, така и срещу такива, които го ограничават. Допустимо е също етажен собственик да поиска по реда на чл.109 от ЗС от друг етажен собственик преустановяването на действия, пречещи му да ползва съобразно правата си обща част, но при всички случаи с негаторния иск собственикът на вещта може да търси защита срещу фактически действия или бездействия, въздействащи върху правото на собственост и създаващи пречки за ползване на собствената вещ, като защитата се изразява в искане пречещите действия да бъдат отстранени. Защитата по чл. 109 ЗС не може да се упражнява срещу предприети или непредприети от ответника правни действия /включително подаване, неподаване, оттегляне на жалби, искове, сигнали, заявления до административни и съдебни органи/, засягащи обекта на собственост. В този смисъл съдът е посочил Определение №150/06.08.2018г. на ВКС по гр.д. №2288/18г. на І г.о. В съответствие с горното е приел, че липсата на съгласие от страна на етажните собственици относно вземането на решение за управление на общите части, за избор на управителни органи и за разрешаването на други въпроси от компетентността на Общото събрание или с експлоатацията и поддръжката на вещи, представляващи общи части, не може да бъде преодоляна с иск по чл. 109 ЗС, доколкото по съществото си той е правно средство за защита само срещу неоснователни фактически действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост, но не и срещу правни действия. Позовал се е на Решение №116/03.11.16г. по гр.д.№1432/16г. на ВКС, ІІ г.о., с което е възприето, че отказът да се даде съгласие за прокарване на канализационно отклонение към съществуващата ВиК инсталация не разкрива признаците на противоправност като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като законът е предоставил тази преценка на мнозинството етажни собственици или съсобственици. В такива случаи според касационната инстанция се касае до заобикаляне на законовите правила за управление и вземане на решения в етажна собственост. Въззивният съд е приел, че горните правни аргументи намират пълно приложение и по настоящето дело. Целта на ищците в процеса е постигането на определен правен резултат чрез заобикаляне на предвидения в закона ред за това, което е недопустимо. Съдът няма правомощие да замести волята на етажните собственици за решението дали да предприемат необходимите действия за въвеждането в експлоатация на асансьор в сградата, намираща се в режим на етажна собственост и при какви условия, нито има компетентността да задължи по реда на чл.109 ЗС етажен собственик да участва в Общото събрание, да избере орган на управление на Етажната собственост и да упражни правото си на глас в подкрепа на конкретно предложение. Разрешаването на въпроси, които са от компетентността на Общото събрание на Етажната собственост, не може да бъде предмет на иска по чл. 109 ЗС. Изброените в поправената искова молба целени от ищците действия не са фактически, а правни и ще са резултат от формирането на свободната воля на ответника, която няма как да бъде съдебно контролирана. Разполагащият със свободна воля субект не може да бъде задължен от правораздавателния орган към определено поведение в облигационното отношение - да го създаде или прекрати, респективно при какви условия да стори това. Горното се отнася и за упражняването на съдебен контрол върху участието на етажен собственик в Общото събрание за това какво решение да вземе по поставените за разглеждане въпроси. Поради това съдът е заключил, че заведеният иск по чл.109 ЗС е недопустим с оглед липса на правен интерес. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. Въззивният съд не е давал разрешение на въпроса дали е допустимо съсобственик да ограничи достъпа на друг съсобственик до обща част - асансьор чрез едностранно прекратяване на договора за поддръжка и експлоатация на асансьора, предназначен за общо ползване. Приел е, че с оглед формулирания петитум претендираната от ищците защита се отнася до правни действия, които се иска да бъдат извършени от ответника, и то до такива, които са свързани с вземане на решения на Общото събрание на Етажната собственост, а съдът не би могъл да задължи етажния съсобственик да гласува по определен начин при упражняване правото си на глас, нито да замести неговата воля. Затова е счел, че ищците нямат интерес от защитата, каквато дава иска по чл. 109 ЗС. Вторият въпрос е дали са правомерни действията по прекратяване на производството, без да се изследват събраните по делото доказателства. Съдът не е отговарял на него, но отговорът несъмнено е положителен. Когато дължимата от съда проверка дали искът е допустим, води до извод, че той не е такъв, то производството по делото подлежи на прекратяване, без да се събират доказателства и без да се преценяват събраните, ако вече има такива. Касае се за преценка на допустимостта на сезирането на съда, която обхваща процесуалните предпоставки за съществуването на правото на иск и ако те не са налице исковата молба се връща (чл. 130 ГПК), без да се изпраща препис от нея на ответника и без изобщо да се пристъпва към събиране на доказателства. В случая преценката за недопустимост е направена от въззивния съд с решението му (такава преценка той дължи служебно съгласно чл. 269 ГПК), след като доказателствата вече са събрани, но в хипотеза на недопустимост, те не подлежат на обсъждане. Не е налице отклонение от сочената от касаторите практика на Върховния касационен съд. Решението по гр.д. №2817/2020г. на ІІІ г.о. разглежда отрицателен установителен иск за недължимост на начислена сума за електрическа енергия и няма отношение към настоящия спор. Решение № 79/2009г. по гр.д.№ 231/2008г. не бе открито поради непосочване на номер на отделение (налице е дело със същия номер на ІІІ г.о., но с друг номер на решението, което разглежда спор по чл. 135 ЗЗД). Касаторите сочат тези актове с оглед приетото в тях, че асансьорът е обща част в сграда с етажна собственост и всеки етажен собственик има право да ползва общите части. Тези въпроси не са спорни по делото и нямат значение за изводите на съда, обусловили прекратяване на производството. От значение е в случая дали чрез иск по чл. 109 ЗС може да бъде решен спор относно ползване на общи части и по-конкретно на асансьор, когато се касае до сключване на договор за пускане в експлоатация и техническа поддръжка на асансьора и до гласуване по определен начин при вземане на решение от Общото събрание на Етажната собственост. При решаването на този въпрос съдът се е позовал на практика на Върховния касационен съд. В същия смисъл са и Решение № 141 от 05.03.2024г. по гр.д. № 3538/2022 г. на ІІ г.о., Определение № 121/22.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2049/2018 г. на II г.о. На основание изложеното касационен контрол следва да бъде отказан. Ответникът по касация е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство в размер на 800лв., сега с равностойност 409,03 евро, които следва да му бъдат присъдени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.