Определение № 2763 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2233/2024 г.
ВКСII търговско отделение24.10.2024 г.докладчик Галина Иванова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 11.06.2024 г. по т.д. 628/23 г., по описа на Софийски апелативен съд, ТК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Бомини Аура“ ЕООД чрез адв. Р. И. обжалва определение № 389 от 11.06.2024 г. по в.т.д. 628/23 г., САС, с което е оставена без уважение като неоснователна молба вх. № 14 458/29.05.2024 г., подадена от „Бомини аура“ ЕООД за замяна при условията на чл. 398 от ГПК на допуснатата обезпечителна мярка, залог върху сумата от 95 320,42 лв, със залог в пари, при условията на гаранция. Излага съображения за това, че с определение от 26.10.2023 г. по в.т.д. 628/23 г. САС, на основание чл. 389 от ГПК било допуснато обезпечение на осъдителен иск на „Х. груп“ ЕООД срещу „Бомини аура“ ЕООД общо за сумата от 95 320,42 лв, чрез налагане на възбрана върху два апартамента, апартамент А-26 и апартамент А 01. Това определение било потвърдено. С решението по делото исковете на „Х. груп“ АД били отхвърлени. На 06.02.2024 г. „Бомини аура“ ЕООД подал молба, с която при условията на чл. 398, ал.2 от ГПК поискал замяна на потвърдена обезпечителна мярка - възбрана върху горепосочените недвижими имоти със залог на пари на сумата от 95 320,42 лв, представляващи равностойността на насрещния иск на „Х. груп“ ЕООД. Въпреки че претенцията на „Х. груп“ ЕООД не била уважена в пълен размер, „Бомини аура“ ЕООД предоставил залог по специална сметка на съда, пълния размер на претенцията от 95 320,42 лв. Не били налице законовите предпоставки за наличие на обезпечение при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, без представяне на гаранция, тъй като исковете не били подкрепени с достатъчно писмени доказателства, налице било и второинстанционно решение, с което исковете били изцяло отхвърлени, а от допуснатото обезпечение „Бомини аура“ ЕООД търпял вреди, за които на по-късен етап щяло да бъде трудно да бъде обезщетено, ако не бъде представена гаранция от „Х. груп“ ЕООД. Счита, че обезпечителната мярка следва да бъде заменена като бъде допусната при определяне на гаранция съгласно условията на чл. 391, ал. 2 и 3 от ГПК, в размер, достатъчен да компенсира преките и непосредствени вреди, които може да възникнат за „Бомини аура“ ЕООД, ако обезпечението се потвърди като неоснователно. Моли да се отмени определението и да се уважи искането му като се допусне обезпечение при представяне на гаранция от 20 000 лв. Ответникът „Х. груп“ ЕООД чрез адв. Р. К. оспорва частната жалба. Счита, че в частната жалба липсват основания за неправилност. Излага съображения, че доводите на частния жалбоподател са ирелевантни за института на замяна на допусната обезпечителна мярка. Всъщност „Бомини аура“ ЕООД нямало искане за замяна на обезпечение, тъй като по отношение на обезпечителната мярка – залог върху пари, нямало промяна. Счита, че частната жалба следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Съдът е бил сезиран с искане за замяна на допуснатата обезпечителна мярка - възбрана върху недвижими имоти (която впоследствие по искане на ответника е била заменена със залог върху парични средства) със замяна на допуснатото обезпечение, като се допусне обезпечение при представяне на гаранция, на основание чл. 391, ал.2 от ГПК. За да се произнесе по така направеното искане, въззивният съд е приел, че по молба на „Х. груп“ ООД, ищец по насрещния иск, е допуснато обезпечение на предявените от него срещу „Бомини Аура“ ЕООД насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал1 от ЗЗД за сумата от 95 320,42 лв, представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г. чрез налагане на възбрана върху два апартамента, собственост на „Бомини Аура“ ЕООД. Въззивният съд е приел, че определението, с което е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху два апартамента на исковете на „Х. груп“ ЕООД срещу „Бомини Аура“ ЕООД било влязло в законна сила. Въззивният съд също така е приел, че с последвало определение, влязло в законна сила, допуснатата обезпечителна мярка – възбрана е заменена по искане на ответника „Бомини Аура“ ЕООД чрез представяне на залог, на основание чл. 398, ал. 2 от ГПК. Искането за допускане на обезпечението при представяне на парична гаранция, с цел евентуално удовлетворение на лицето, срещу което е допуснато обезпечение, е прието за неоснователно. Въззивният съд е направил извод, че искането на „Бомини аура“ ЕООД, с което е сезиран, представлява искане за преразглеждане на допуснато обезпечение с влязъл в сила съдебен акт. Направен е извод, че по реда на чл. 398 от ГПК не можели да се променят условията за допускане на обезпечение. Подобно преразглеждане е прието за неоснователно. Освен това доводите относно вероятната основателност на исковете, не можели да са условие за преразглеждане на допуснатото обезпечение. Настоящият съдебен състав като взе предвид доводите на частния жалбоподател, за да се произнесе взе предвид следното. С оглед нормата на чл. 391 от ГПК, съдът е приел, че исковете на „Х. груп“ ООД срещу „Бомини аура“ ЕООД са вероятно основателни, исканата обезпечителна мярка е допустима и подходяща и във връзка с търсената от ищеца защита, като ще обезпечи възможността на ищеца да се удовлетвори в случай, че исковете му са допустими. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 391, ал.1, т. 1 от ГПК и не е допуснал обезпечение при представяне на гаранция, при условията на чл. 391, ал. 1 т. 2 или чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Това определение е влязло в законна сила. „Бомини аура“ ЕООД по реда на чл. 398 от ГПК, преди приключване на устните състезания пред въззивния съд на 01.11.2024, с молба от 29.05.2024 г., е поискал замяна на обезпечението, като е представил залог на парични средства. Съответно искането му е удовлетворено и допуснатото обезпечение е заменено, като определението е влязло в законна сила. Искането за изменение на допуснатото обезпечение, предвидено в чл. 398 от ГПК, не включва възможност да се преразглеждат условията за допускане на обезпечение. Обстоятелството, че не са преценени при допускане на обезпечението условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК, не може да се свърже с преразглеждане на посоченото определение. Замяната на обезпечението е изключение и нормите, които го регулират не могат да се тълкуват разширително, следва стриктно да се прилагат. Следователно при вече допуснато обезпечение не може да има замяна с искане да се представи гаранция от ищеца, респ. да се изиска представянето на гаранция от него, извън производството по обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението. Обстоятелството, че обезпечението не е допуснато при условията на чл. 390, ал.2 от ГПК, не лишава от право ответника по иска да се удовлетвори за вземанията си, в случаите на свръхобезпечение или причинени вреди от обезпечение. Фактът, че няма определена и внесена парична гаранция означава, че ответникът не може да реализира изпълнение върху внесена парична сума. Въпреки това, в случай, че се установи, че молителят „Бомини аура“ ЕООД има право на обезщетение за причинените му имуществени вреди от допуснатото неоснователно обезпечение, при наличие на предпоставките на чл. 403, ал. 1 от ГПК или на друго правно основание, „Бомини аура“ ЕООД би могъл да се удовлетвори за това свое вземане от цялото имущество на „Х. груп“ ЕООД, с оглед действието на чл. 133 от ЗЗД. По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд следва да се потвърди. Така мотивиран Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
13- чл. 391, ал. 2 ГПК
- чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 398, ал. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 389 ГПК
- чл. 390, ал. 2 ГПК
- чл. 391 ГПК
- чл. 398 ГПК
- чл. 403, ал. 1 ГПК
- чл. 133 ЗЗД
- чл. 266
- чл. 391, ал. 1, т. 2
- чл. 391, ал. 2