Определение № 3661 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2588/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Постъпила е частна жалба с вх. № 594/09.02.2026 г., подадена от В. И. Я., чрез адв. М. Мавров, срещу определение № 184 от 21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 452 от 2025 г. по описа на Административен съд – Русе (АС-Русе). С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение в частта на разноските на решение № 2934 от 03.11.2025 г., постановено по горепосоченото дело. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради противоречието му с материалния закон. Претендират се разноските за водене на частното производство пред касационната инстанция. Ответникът по частната жалба - „Микро Кредит“ ЕАД, не представя възражение срещу частната жалба в законоустановения срок. След съобразяване на доводите на частната жалбоподателка, както и приетото от първоинстанционния съд по повод подадената от нея молба по чл. 248 от ГПК, съдът намира следното: С решение № 2934/03.11.2025 г. по адм. дело № 452/2025 г. АС-Русе е отменил, по жалба на частната жалбоподателка, изричен отказ от 25.06.2025 г. на „Микро Кредит“ ЕАД, издаден в качеството му на администратор на лични данни, да ѝ бъдат предоставени на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, по нейно искане, изпратено чрез електронна поща на 14.06.2025 г., копие на всички носители на нейни лични данни (договори, стандартни европейски формуляри и др.), за периода от 14.06.2020 г. до 12.06.2025 година. Едновременно с това съдът е изпратил преписката на „Микро Кредит“ ЕАД със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с определен едномесечен срок за произнасяне. При този изход на спора, АС-Русе е осъдил „Микро Кредит“ ЕАД да заплати на В. Я. деловодни разноски за водене на делото в размер от 10 лева и да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Мавров“ сумата от 360 лева с ДДС – възнаграждение за безплатно предоставената на жалбоподателката правна помощ. Последната е подала молба по чл. 248 от ГПК за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските – конкретно в частта, касаеща присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на Еднолично търговско дружество „Мавров“. За да остави без уважение молбата за допълване в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел следното: Според § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид: при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС), приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Видно от Приложение № 1 към ПОНС, за административните дела по ЗЗЛД със статистически шифър 1020, каквото е и настоящото дело, е предвиден коефициент на тежест от 1,5, т.е. според този коефициент делата от посочената група са с правна и фактическа сложност малко над средната. В случая обаче делото е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани допълнителни доказателства и процесуалният представител на жалбоподателката не се е явил. Освен това на съдът било служебно известно, че същият представлява частният жалбоподател по множество еднотипни дела срещу различни администратори на лични данни. При отчитане на тези обстоятелства съдът е определил на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева без ДДС или 360 лева с включен ДДС. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Първо, следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че е неточно посочена нормата, въз основа на която е постановено определението. Същото е постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, а не на чл. 176а, ал.1 АПК, доколкото чл. 176а, ал. 1 от АПК се прилага за производствата, започнали след 05.08.2025 г. - арг. от § 40 от ДР на ЗИД на АПК (обн. в ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г.). Второ, присъденият размер на дължимото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение е неправилно определен, доколкото не са взети в предвид процесуалната активност на процесуалния представител на жалбоподателя, изразена в изготвяне на жалба срещу индивидуален административен акт и молба за гледане на делото в отсъствие на жалбоподателката и процесуалния ѝ представител. На следващо място, неправилно при преценката на размера на претендираното възнаграждение първоинстанционният съд пренебрегва фактическата и правна сложност на делото, без да вземе предвид спецификата на обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, регламентирани както в националното законодателство, така и в правото на Европейския съюз, включително съдебната практика по направените преюдициални запитвания по тези въпроси от национални съдилища до Съда на Европейския съюз. Действително обаче, трябва да бъде споменато, че адвокат Мавров не е присъствал на проведеното открито съдебно заседание от 16.10.2025 г., което е основание размерът на присъжданото възнаграждение да не е в пълния поискан размер от 552,20 евро (1080 лева) или 460,16 евро (900 лева), както е по чл. 8, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради тази причина с оглед на съвкупността на всички обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се получи от адвокат Мавров е 306,77 евро без ДДС (триста и шест евро и седемдесет и седем евроцента) без ДДС (600 лева) или 368.12 евро (триста шестдесет и осем евро и дванадесет евроцента) с ДДС (720 лева). Тази сума е формирана при съобразяване на присъденото с определение № 10069/21.10.2025 г. по адм. д. № 8940/2025 г. на ВАС възнаграждение на същия адвокат при наличие на повече извършени процесуални действия от негова страна по идентичен казус, в сравнение с тези по настоящото дело. Поради тази причина в настоящия случай, възражението за прекомерност на „Микро Кредит“ ЕАД, направено пред първоинстанционния съд, трябва да бъде уважено само за 184.08 евро (360 лева) – сума, с която следва да бъде намалено дължимото възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При това положение като краен резултат на адв. Мавров следва да бъде присъдена още и сумата от 184.07 евро (360 лева) с ДДС извън вече присъдената с решението сума от 360 лева с ДДС. Освен това следва да бъдат присъдени и разноски за водене на делото пред настоящата инстанция, които са в размер на 15,34 евро (30 лева), платени от адвокатското дружество, или общата дължима сума на същото възлиза на 199.40 евро (390 лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,