Определение № 6100 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2026 г.

Образувано е по частна жалба на А. Н. А., от гр. Опака, област Търговище против определение № 940/12.05.2026 г. по адм. дело № 509/2025 г. на Административен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Зафиров изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 940/12.05.2026 г. по адм. дело № 509/2025 г. Административен съд – Търговище е отхвърлил искането на А. Н. А., от гр. Опака, област Търговище за изменение на протоколно определение на съда от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 509/2025 г. на Административен съд – Търговище в частта му за разноските. Съдът е приел, че независимо от дадените указания на административния орган във връзка с обжалваемостта на издадения от него акт - ЕР на НЕЛК № 92928/145 от 20.10.2025 г. деловодни разноски са дължими по образуваното съдебно производство, предвид недопустимостта на предприетото оспорване при условията на отсъствие на абсолютни положителни процесуални предпоставки по възникване правото на достъп до съд по смисъла на чл. 149, т.1 и т.4 АПК. Определението е правилно. Не е налице възникнало субективно право на съдебно оспорване, тъй като с издадения от НЕЛК административен акт е отменено ЕР на ТЕЛК и преписката е върната за ново освидетелстване при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на адмиинстративния акт на горестоящия орган. Съгласно чл. 145, ал.2, т.2 АПК актът на горестоящия административен орган подлежи на оспорване пред съд, когато с решението му е изменен първоначалния административен акт или е отменен и въпросът е решен по същество. В случая не е налице нито една от изброените хипотези, поради което законосъобразно съдът е приел, че оспорването е лишено от предмет (чл.149, т.1 АПК). При тези обстоятелства всяка страна, предизвикала недопустимо образуване на съдебно производство дължи разноски на останалите участници в процеса при прекратяване на делото. В случая размерът на дължимите разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е определен в съответствие с нормата на чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, отчитайки степента на сложност на спора и положения труд от процесуалния представител на административния орган. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не се дължат, поради което искането на НЕЛК за присъждане на такива е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение