Определение № 481 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3920/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. В. Д. със съдебен адрес в [населено място] срещу определение № 267/2.10.2020 г, постановено по гр.дело № 2129/2020 г на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата по чл.303 ал. 1 т.4 ГПК на З. Д. за отмяна на постановеното в производство по чл.7 от Закона за адвокатурата влязло в сила решение от 2.6.2020 г по гр.дело № 4793/19 г на ВКС, Трето ГО.В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което влязлото в сила решение на ВКС бъде отменено на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Ответникът по частната жалба Висш адвокатски съвет оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, подаден от председателя адв.Р. Н..Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано.Подържа, че актовете, постановени в производство по чл.7 от ЗАдв. са охранителни и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК-Глава 49. Върховният касационен съд, Четвърто ГО, намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Установено е по делото, че с решение № 50 от 2.6.2020 г, постановено по гр.дело № 4793/2019 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставено в сила решение от 8.11.2019 г на Висшия адвокатски съвет, постановено по жалба на З. В. Д. чрез адвокат Н. А. срещу отказ на Съвета на АК-Хасково да я впише в регистъра на адвокатите от АК-Хасково, въз основа на заявление вх.№ 142/27.8.2019 г. Срещу това решение жалбоподателката З. Д. е подала молба за отмяна вх.№ 4906/19.6.2020 г на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, поради противоречието му с решение № 357/30.1.2014 г по гр.дело № 4861/13 г на ВКС, ГК, Трето ГО, постановено между същите страни.Подадената молба за отмяна е оставена без разглеждане с обжалваното определение на ВКС, като процесуално недопустима.Прието е, че предметът на молбата за отмяна не попада в приложното поле на института на отмяната.Съгласно указанията на т.2 от ППВС № 2/29.9.1977 г по т.д.№ 1/77 на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо.Решението, чиято отмяна се иска не е сред тях.То е постановено в производство по проверка на законосъобразността на обжалван отказ на Висшия адвокатски съвет, което производство не е исково и не цели разрешаването на материалноправен спор.Разглежданата категория съдебни актове не формират сила на присъдено нещо по спорния предмет и не водят до непререшаемост на резрешения с тях въпрос.По тази причина са изключени от обхвата на отмяната, уредена като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо влезли в сила съдебни актове. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл.307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, съдът в закрито заседание следва да извърши проверка: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали е редовна. Законосъобразно е приетото с обжалваното определение, че атакуваният акт не подлежи на отмяна.Съдът е сезиран с искане за отмяна на решение на ВКС, постановено в производство по чл.7 ал.5-7 от Закона за адвокатурата, с което е оставено без уважение искане на молителката за отмяна на решение на Висш адвокатски съвет, с което е постановен отказ за вписването й в регистъра на Адвокатска колегия Хасково, поради липса на предпоставките по чл.4 и чл.5 от Закона за адвокатурата. Законосъобразно е приетото от състава на ВКС, че съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№1/77г.на Пленума на ВС, от естеството на института следва, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.Решението, чиято отмяна се иска е постановено в охранително производство, разглеждано по правилата на глава 49 ГПК, доколкото в Закона за адвокатурата не са предвидени специални такива.В това производството по обжалване, ВКС проверява предпоставките за законосъобразност на обжалвания отказ на Висш адвокатски съвет.Същото не е исково и не цели разрешаване на правен спор.Доколкото редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно, законосъобразно молбата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е оставена без разглеждане. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение