Определение № 1261 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 719/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Нончев чрез адв.С. Димитров, срещу определение №10288/23.11.2023г. по адм. д. №5065/2023г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно, излага доводи в тази насока и претендира отмяната му и връщане на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Главен архитект на Столична община /СО/ не взима становище по частната жалба. Ответникът - „Беленски инвест“ ООД, чрез адв.Лазарова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия касационен състав, намира, че частната жалба е подадена в срок и от лице засегнато от обжалвания акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу Виза за проектиране с изх.№ САГ22-ГР00-2973-(2)/15.03.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за наличие на предпоставките на чл.140, ал.3 във вр. с чл.134, ал.6, според който текст, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. чл.140, ал.3 във вр. с чл.134, ал.6, според който текст, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. Съгласно чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ - непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Макар и с процесната виза да е посочено свързано високоетажно застрояване на общата странична регулационна граница на УПИ VII-10,15,16,17 и УПИ ХVII-9 /собственост на частния жалбоподател/, това е предвидено с действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-685/12.06.2009г. на главния архитект на СО, който е влязъл в сила, т.е. с визата не се предвижда изменение на това застрояване, съответно не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ. В случая не се променят характерът и начинът на застрояването, като същите са в съответствие с действащия ПУП. На следващо място нормата на чл.131, ал.2, т.З от ЗУТ регламентира друга възможност за наличие на правен интерес за оспорване визата по чл.140 от ЗУТ, а именно това са собствениците на съседни имоти, включително и през улица, когато се допускат намалени разстояния. В случая във визата е отразено, че с нея не се допускат намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. В действащия ПУП е предвидено свързано застрояване на сградите на общата странична регулационна граница на УПИ VII-10,15,16,17 и УПИ ХVII-9, съответно по отношение на имота на частния жалбоподател не се предвижда наличие на намалени разстояния. Ето защо не е налице и хипотезата на чл.131, ал.2, т.З от ЗУТ. По действащия ПУП- ПРЗ УПИ VII – 10,15,16,17 е отреден за сграда със смесено предназначение с магазини, офиси, гаражи и жилища. С плана за застрояване в имота е предвидено свързано високо застрояване с М+8ОФ+8, М+7ОФ, М+5ОФ и подземен гараж на 4 нива. Следователно сградите на основното застрояване в имота съвместяват обекти за нежилищни и за жилищни нужди и следва да се определят като сгради със смесено предназначение, съгласно чл.37, ал.2 от ЗУТ. Това предназначение не се променя с визата, доколкото и с нея се предвижда изграждането на сграда със смесено предназначение. Ето защо за частния жалбоподател липсва правен интерес за оспорване на процесната виза и на основанието по чл.131, ал.2, т.5 от ЗУТ. Неоснователни се явяват и развитите доводи за извличане на правен интерес от обжалването на процесната виза, поради нарушаване норми от правото на ЕС. В специалния национален закон – ЗУТ, правото на обжалване на виза като процесната, е регламентирано подробно и регламентацията не противоречи на норми на ЕС. Освен това визата за проектиране служи само за основа на същото, а с последващия строителен проект, одобряването му и разрешаване на строителството, ще се развият процедурите по неговото законосъобразно реализиране, включително и за безопасната дълбочина на застрояването с цел предотвратяване проникването на подпочвени води в строежа и опасността за проникването им в съседните имоти. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл.131, ал.2, т.2, т.3 и т.5 от ЗУТ и жалбоподателя Нончев не се явява заинтересовано лице и за него липсва правен интерес от обжалването на процесната виза. Поради това, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството като недопустимо, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,