Определение № 280 от 12.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 6736/13.07.2018 г. на [фирма] – в ликвидация (правоприемник на [фирма]) за освобождаване на сумата от 17 054 лв., внесена по сметката на Върховния касационен съд като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 397/06.03.2015 г. по в. гр. д. № 321/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която [фирма] е било осъдено да заплати на С. М. Е. от [населено място] на основание чл. 262 КТ сума в размер на 17 054 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В молбата е посочена банкова сметка на молителя. Насрещната страна в производството С. М. Е. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа искането и провери данните по делото, приема следното: С определение № 238/17.04.2015 г. по ч. гр. д. № 2077/2015 г. състав на III г.о. на ВКС е спрял на основание чл. 282, ал.2, т. 1 ГПК изпълнението на решение № 397/06.03.2015 г. по в. гр. д. № 321/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която [фирма] е било осъдено да заплати на С. М. Е. сума в размер на 17 054 лв. на основание чл. 262 КТ. С решение № 129/07.07.2016 г. по гр. д. № 3736/2015 г. на ВКС, IV г.о., решението на Варненски окръжен съд е отменено в частта по иска по чл. 262 КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, с решение № 1004/20.06.2017 г. по в. гр. д № 1436/2016 г., Варненски окръжен съд е уважил претенцията за заплащане на извънреден труд в празнични и почивни дни за сумата от 376.09 лв., като за разликата до 17 054 лв. искът е отхвърлен. С определение № 311/04.05.2018 г. по настоящото дело това решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. От извършена на 12.09.2018 г. счетоводна справка се установява, че внесеното обезпечение в размер на 17 054 лв. е налично по специалната сметка на ВКС. С оглед гореизложеното, молбата на В. Ш. енд Т.” Е. – в ликвидация за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде уважена частично. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или производството по този иск бъде прекратено. По аргумент от противното, когато искът бъде уважен, внесената като обезпечение сума не подлежи на връщане. В настоящия случай наличието на предпоставките, визирани в чл. 282, ал. 5 ГПК, се установява само по отношение на сумата в размер на 16 677.91 лв., равняваща се на отхвърлената част от цялостната претенция за 17 054 лв. По отношение на уважената част от иска (за сумата от 376.09 лв.) тези предпоставки липсват, поради което в тази част молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение