Определение № 537 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1914/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 1182/21.ІІ.2013 г. на Я. К. Р. и Д. К. Р. – двамата от [населено място], подадена против определение № 139 на Перншкия ОС, ГК, от 31.І.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г., с което – като процeсуално недопустима /непридружена от възражение на подателите й/ - е била оставена без разглеждане частната им жалба срещу разпореждане от 2 май 2012 г. за незабавно изпълнение по гр. д. № 1921/2012 г. по описа на РС-Перник на издадената по това дело заповед въз основа на документ по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК в полза на [фирма]-С.. Оплакванията на двамата частни жалбоподатели са за необоснованост и постановяване на атакуваното преграждащо по-нататъшния ход на делото определение при допуснати от състава на Пернишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до попълване на делото с доказателства. Поддържа се, че оставената без разглеждане частна жалба била подадена заедно с тяхна молба с вх. № 26597/29.ІХ.2012 г., в която се съдържало и възражението им срещу заповедта по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта й, така и по основателността на развитите в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, претендирайки за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно производство пред Пернишкия ОС, настоящата съвместна частна жалба на Я. и Д.. Кр. Р. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Единственото съображение на Пернишкия ОС при преценката му за процесуална недопустимост на частната жалба на Р. по чл. 419 ГПК, с която той е бил сезиран, е досежно това, че тя не била придружена от възражение на подателите й срещу издадената заповед за изпълнение. Видно от съдържанието на въпросната частна жалба с вх. № 26598/29.ІХ.2012 г. по регисътра на РС-Перник, е, че във втория абзац от обстоятелствената й част се съдържа израза: ”Настоящата частна жалба подаваме в срока за възражение и заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение по посоченото дело”. С резолюцията на районния съдия ог 1.Х.2012 г за оставянето й без движение е дадено указание до подателите на тази частна жалба единствено за представяне на доказателства за датата, когато им е била връчена призовката на съответния съдебен изпълнител за доброволно изпълнение – не и за прледставяне на отделно възражение. Ето защо и като се има предвид, че разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК намира приложение и в производството по издаване на заповед въз основа на документ и „обосноваване на възражението не се изисква”, цитираният израз в текста на оставената без разглеждане частна жалба следва да се счита като писмено възражение срещу издадената заповед по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение