Определение № 4561 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. и Ю. И. М., чрез адв. Б. А., срещу решение № 1403/13.12.2024г. по гр.д.№ 2001/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането им да заплатят на В. Г. Г. на основание чл. 55, ал.1, предл.3-то ЗЗД разделно и поравно сумата 4000 евро в левова равностойност от 7823,32 лева, ведно със лихва за забава за периода 17.08.2022г.-15.12.2022г. и законната лихва, а на основание чл.92, ал.1 ЗЗД разделно и поравно сумата 4000 евро в левова равностойност от 7823,32 лева, ведно със законната лихва от 16.12.2022г. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявените искове са облигационни, в обективно и субективно кумулативно съединение. Всеки от четирите иска има цена от 3911, 66 лева – половината от 7823,32 лева. Това следва ясно от формулировката на диспозитива на потвърденото с въззивния акт първоинстанционно решение, което е постановено при съобразяване уточнителни молби на ищцата по чл. 129, ал.1 ГПК, в които изрично се заявява, че в случай, че не бъде прието задълженията на ответниците да са солидарни, то се претендира всеки от тях да заплати половината от всяка от търсените по чл.55, ал.1, предл.3-то и по чл. 92, ал.1 ЗЗД суми. Константна е практиката на ВКС ( вж. решение № 445/11.05.2016г.по гр. дело № 2535/ 2015 г. по описа на ВКС, ІV ГО и цитираните в него), че когато в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение. Конкретно за исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД в решение № 163/07.02.2013 г. по т. д. № 642/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о. изрично е посочено, че предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност на ответниците, представлява нередовност на исковата молба, която трябва да бъде отстранена по реда на чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм.). Така е процедирал в случая първоинстанционният съд и съобразно заявеното от ищцата по реда на чл. 129, ал.1 ГПК, като е приел разделност на задълженията на ответниците, е разгледал доколко всеки един от тях дължи и в какъв размер в рамките на уточнените субективно съединени искове, всеки от които е с цена под 5000 лева. Предвид изложеното, атакуваното въззивно решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК и касационното производство следва да бъде прекратено. Воден от горното, настоящият състав на ВКС