Определение № 6421 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Л. Г. от гр. Пловдив против Определение №5069/30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 774/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Експертно решение №00048/ 26.02.2026 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и е прекратено производството по делото. В частната жалба, макар и имплицитно, са наведени твърдения за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. Посочва се, че изводът на съда за наличие на предпоставките по чл.159, т.3 АПК е неправилен и прекратяване на съдебното производство в подобна хипотеза води до фактическо лишаване на жалбоподателя от ефективна съдебна защита, гарантирана от чл.120, ал.2 Конституцията на Република България и чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Освен това към момента на постановяване на определението не е налице нов валиден административен акт, който да урежда по същество правата и законните му интереси относно признаването на трайно намалената му работоспособност. По изложените съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Националната експертна лекарска комисия, представлявана от нейния директор, в писмен отговор оспорва изцяло частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Производството по адм. дело № 774/2026 г. по описа на Административен съд- Пловдив е образувано по жалба на А. Л. Г. против Експертно решение № 00048 от зас. 012/26.02.2026 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ на НЕЛК, с което ЕР № 00725 от зас. 123/22.07.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Княгиня Клементина – София ЕАД, с което на жалбоподателя не е призната ТНР, е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С молба от 27.04.2026 г. по описа на съда, подадена от директора на НЕЛК, е представено писмо, изх. № I-3640/21.04.2026 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ на НЕЛК, с което е направено изрично волеизявление за оттегляне на обжалваното експертно решение от страна на административния орган, който го е постановил с Акт за оттегляне №І-3640/21.04.2026 г.на ЕР № 00048/26.02.2026 г. Първоинстанционният съд е намерил искането за допустимо и тъй като е подадено преди провеждане на първото по делото заседание, което не налага даване на съгласие от страна на оспорващия (чл.156, ал.2 АПК), е счел, че е десезиран от разглеждане на спора по същество поради оттегляне на оспорения административен акт от издателя му (чл.159, т.3 АПК), оставил е жалбата на Гишин без разглеждане и е прекратил производството по делото. Оспореното определение е правилно като краен резултат. Правната логика, залегнала в текста на чл. 159, т.3 АПК, е едностранно заличаване с обратна сила на правните последици на административния акт. С оттеглянето на акта се премахва предметът на правния спор- законосъобразността на оспорения индивидуален административен, а съдебното производство остава без предмет. Оттеглянето на оспорения акт е процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване. По своя характер тази пречка е абсолютна като съдът следи служебно за нея. Когато съдът е сезиран с искане за оттегляне на акта, той е длъжен да провери наличието на предпоставките по чл.156 АПК и да се произнесе като прекрати съдебното производство. Така е сторил в настоящия случай и първоинстанционният съд. Важно е било обаче в случая да прецени, че освен правнорелевантният факт на оттеглянето на оспореното експертно решение на НЕЛК, съществен е и фактът на висящността на производството по чл.51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи относно освидетелстването на А. Г. и определяне на трайно намалената му работоспособност предвид подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Националната експертна лекарска комисия е била сезирана с жалба и е било образувано административно производство по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето срещу ЕР на ТЕЛК № 00725 от зас. 123/22.07.2025 г., издадено на лицето А. Л. Г., което, към момента на прекратяване на съдебното производство, не е приключило с акт на НЕЛК. Предвид изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, но делото като преписка следва да се изпрати на НЕЛК за произнасяне по жалбата срещу експертното решение на ТЕЛК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,