Решение № 3016 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2018 г.

Решение № 3016 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалби от Н. Алексиев от [населено място] срещу Решение № 1583 от 20.08.2018 г., постановено по адм. дело № 239 от 2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 5/03.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е разграничил относимите от ирелевантните към спора доказателства. Намира, че необосновано не са кредитирани част от събраните по делото доказателства, а е подчертана липсата на други. Акцентира върху разликата между възприетия от ревизиращите подход при извършената на него и съпругата му проверка за периода 2008-2012 г. и този при съставянето на паричните потоци за процесните 2013 и 2014 г. Счита, че е установено, че началното салдо за 2013 г. възлиза на сумата от 42 000 лв. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или постановяване на ново решение, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 5/03.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП в частта относно допълнително установените за Н. Алексиев данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5 614. 21 лв. и лихва за забава – 1975. 05 лв. и за 2014 г. – 10 911. 47 лв. и лихва за забава в размер на 2 632. 78 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Същите са подкрепени от установеното недеклариране от ревизирания на облагаеми доходи от отдаване на имущество под наем и от продажба на дружествени дялове от капитала на търговско дружество, както и от съставените парични потоци за данъчни периоди 2013 и 2014 г. След съпоставка между доходите и разходите на лицето на годишна база, органите по приходите са приели, че е налице недостиг на разходваните над получените средства, възлизащ на сумата от 63 108. 09 лв.. за 2013 г. и 118 256. 29 лв. за 2014 г. Счели са, че в тези размери ревизираният е реализирал подлежащ на облагане доход, формиращ данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Така те са установили данъчни основи за 2013 г. в размер на 56 142. 14 лв. и 109114, 69 лв. за 2014 г., въз основа на които са определили дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство е проведена СИЕ, заключението по която не е кредитирано от съда. След анализ на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че спорът по между им се концентрира върху размера на началното салдо към 01.01.2013 г. на съставения паричен поток. В тази връзка решаващият състав обстойно е обсъдил представените предварителни договори, разписки за получени суми, пътнически митнически декларации в превод от руски, подадени от А. Мартиросов, протокол от съдебно заседание на БОС и писмо от Агенция "Митници", в резултат на което е приел, че те не установяват твърдението на ревизирания, че през сочените периоди той е получил сумата от 625 000 евро от руския гражданин А. Мартиросов. Поради това е преценил, че правилно органите по приходите са възприели като начално салдо за 2013 г. сумата от 11 930. 89 лв., представляваща половината от установеното крайното салдо към 31.12.2012 г. на съставения семеен паричен поток въз основа на извършена от приходните органи проверка. Съобразил е още, че в хода на ревизията Н. Алексиев е декларирал, че към 31.12.2013 г. разполага с 27 000 лева, а към 31.12.2014 г. - 9 000 лева и 250 000 евро. Отчитайки включването на тези суми в съставените парични потоци, съдът е достигнал до извода, че наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК се подкрепят от събраните доказателства, както и, че ревизиращите точно са определили размерите на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Основателни са аргументите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевантни за спора доказателства, а се е концентрирал върху анализ на договори, строителна документация и обстоятелства, които са неотносими към законосъобразността на обжалвания РА. Действително, основният контроверсен въпрос между страните е размерът на началното салдо на съставения паричен поток за 2013 г., но наред с него ревизираният изрично е оспорил отразените в баланса размери на разходите за задоволяване на семейни нужди. Между страните не е спорно, че Н. Алексиев е в брак с Н. Николова, както и, че съпрузите имат две деца. Безспорно е още, че през процесната 2013 г. ревизираният е закупил лек автомобил марка "Мерцедес", за който органите по приходите са приели, че е заплатена в брой сумата от 11 450 лв. Тази сума е отразена като разход в паричния баланс на Алексиев за 2013 г. в пълен размер, без да са съобразени разпоредбите на чл. 21 и чл. 32 СК. Аналогично, констатираните фактически данни за направени комунални разходи за телефони, В и К и електроснабдяване също не са разделени на две с неговата съпруга, а са вписани в пълен размер. Наред с тях, като разходи само на ревизирания е отразена цялата сума, заплатена за застраховки, без да е посочено за кое имущество, както и целите суми, заплатени за местни данъци и за издръжка на дъщеря му Д. Алексиева. Всички тези параметри на паричния баланс са останали извън вниманието на първоинстанционния съд, който не е формирал никакви фактически констатации относно тях. И в баланса за 2014 г. като разходи само на ревизирания са отразени в пълен размер заплатените суми за телефони, В и К, ел. енергия, за издръжка на дъщерята А. Алексиева, за екскурзии, за застраховка и за местни данъци. Тези пунктове на паричния поток и техните размери също не са обсъдени от съда, нито са формирани каквито и да е фактически установявания във връзка с тях. В резултат на това спорът е останал неизяснен от фактическа страна и е постановено решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При така констатирания порок на съдебния акт и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за нова разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички релевантни за спора доказателства, като въз основа на тях формира конкретни фактически и правни изводи. Досежно началното салдо за 2013 г. следва да съобрази доказателствена стойност на представените пътнически митнически декларации от А. Мартиросов, като тази преценка не може да е обусловена от съдържащ се в писмо от Агенция Митници правен извод на административен орган, че "те нямат правна стойност пред българските митнически власти". Същевременно, след като руският гражданин Мартиросов не е разпитан като свидетел по конкретното дело, недопустимо е да се обсъждат показанията му в друго исково съдебно производство. Следва конкретно да се прецени дали дадените от него писмени обяснения се субсумират в някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 2 ДОПК, дали са събрани редовно в производството пред административния орган, а от там и по аргумент от чл. 171, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК - доколко те имат сила и пред съда. Едва след конкретен анализ на всички относими доказателства относно разполагаемостта на Мартиросов с декларираните суми, внасянето им в България и предаването им на ревизирания, първоинстанционният съд следва да формира извод относно релевантния размер на началното салдо на паричния поток за 2013 г. Отделно от горното, решаващият състав следва да обсъди размерите на всички суми, включени в разходната част на паричните потоци, като отчете кои от тях са за придобиване на вещи в режим на СИО и кои от тях са за задоволяване на нужди на семейството. Размерът на последните следва да се редуцира наполовина с оглед разпоредбите на чл. 21 и чл. 32 СК, което налага назначаването на допълнителна СИЕ, по която вещото лице да изготви два варианта на парични потоци за 2013 и 2014 г. Първият вариант следва да съобрази размерът на началното салдо, прието от ревизиращите, като в разходната част отрази припадащата се на ревизирания част от разходите за задоволяване на нужди на семейството и въз основа на тях определи размерите на превишение на разходваните над получените средства, данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и размерите на дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ и следващите се лихви за забава. Вторият вариант следва да съобрази размерът на твърдяното от ревизирания начално салдо за 2013 г., както и припадащата му се част от разходите за задоволяване на нужди на семейството. След анализ на всички тези доказателства решаващият състав следва да посочи кой от двата варианта на допълнителната СИЕ кредитира и формулира конкретни фактически и правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение