Решение № 2446 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ДНП) в Министерство на Вътрешните работи (МВР) чрез процесуален представител, срещу решение № 25683 от 29.07.2025 г., постановено по административно дело № 5304/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 3286з1426/07.04.2025 г., с която е отказано снемането на полицейски регистрации. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена, като му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – С. Е. Д. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, като процесуалния представител прави искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. За да отмени заповедта първоинстанционният съд приема, че спорът между страните се свежда до това дали процесната заповед е съобразена с постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-112/22 задължително тълкуване, а именно, че гарантираните в членове 7 и 8 от Хартата за основните на Европейския съюз не са абсолютен прерогатив, а трябва да се вземат предвид, като е допустимо ограничаване на тези права при спазване на принципа на пропорционалност и ограниченията могат да бъдат налагани само, ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Освен това в решението на СЕС е посочено, че следва да се предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за спазването им. Прието е, че в обжалваната заповед такава преценка не е направена, а единствено е посочено, че данните са необходими за установяване на връзка между различните разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. С оглед на тези констатации АССг приема, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при което да се съобразят конкретните данни за лицето. Решението е правилно – в обжалваната заповед не се съдържа изложение, въз основа на което може да направи извод, че при постановяването ѝ е извършена преценка предвид конкретно установените факти дали обработването на личните данни на Д. се обработват при спазване на цитирания принцип на пропорционалност. В заповедта са обсъдени част от направените полицейски регистрации отразени в приложената с преписката справка, като не са съобразени всички направени регистрации, периодът през който са направени, както и вида и тежестта на деянията, поради които са направени, след което да бъде съобразен периода, през който същите продължават да се обработват предвид необходимостта от извършване на реална преценка за необходимостта от обработването им за легитимни цели. Същевременно следва да бъде посочено, че извършването на административни нарушения е ирелевантно към обработването на данни при извършена полицейска регистрация, доколкото не фигурира като основание за извършване на такава по Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и която е относима единствено във връзка с деяния, наказуеми по НК. Предвид така установеното правилно с обжалваното решение заповедта е отменена, а преписката е върната на органа за ново произнасяне, при което са дадени указания органът да извърши дължимата преценка за наличие на целта за обработване на данните на субекта, като съобрази всички конкретно събрани данни за него. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника – адв. И. Василева адвокатско възнаграждение в размер на 255 евро, за извършената адвокатска работа, при съобразяване на критериите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение