Определение № 4930 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Виваком България“ ЕАД против определение № 398 от 10.04.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. № КЗК-301/2025 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Претендира се и присъждането на направените разноски. Ответникът – изпълнителният директор на „Български пощи“ ЕАД представя писмено становище, в което оспорва частната жалба и иска определението на КЗК да бъде оставено в сила. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Виваком България“ за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Услуги по осигуряване на комуникационна свързаност, доставка, инсталация, конфигурация и поддръжка на комуникационно оборудване“, открита с решение № F635581/04.03.2025 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00276-2025-0011. Изложените от дружеството основания за налагане на мярката са свързани с превес на обществения интерес възлагането на поръчката с посочения по-горе предмет да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Излага твърдения, че с провеждането на незаконосъобразна процедура съществува опасност от разкриване на технически и ценови детайли, представляващи търговска тайна. Счита, че е налице опасност и от недобросъвестност на възложителя и останалите участници, които биха могли да адаптират поведението си в евентуална нова процедура по възлагане на обществена поръчка с идентичен предмет спрямо информацията, която са получили от офертите, подадени в настоящата поръчка. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Този извод КЗК мотивира със спецификите на предмета на обществената поръчка, свързан с предоставяне на услуги по осигуряване на комуникационна свързаност, а именно доставка на интернет капацитет, без наличието на който е невъзможно използването на информационните системи и всички свързани с тях процеси при възложителя. КЗК е отчела значимостта на изпълнението на проекта с оглед на обстоятелството, че без наличието на услугата, предмет на процесната поръчка, е невъзможно функционирането на пощенските станции, чрез които се осъществява цялата дейност на възложителя. КЗК е отчела, че дейностите, извършвани от „Български пощи“ ЕАД са нормативно определени и социално значими. Според Комисията отрицателните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес, превишават ползите от налагането на мярката. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Съдът намира, че атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата (пункт ІІІ от жалбата до КЗК) е обосновано от жалбоподателя с обстоятелството, че продължаването на процедурата ще позволи на възложителя да се запознае с параметрите на предложенията на участниците. Сочи, че решението за откриване на процедурата е незаконосъобразно и при евентуалната му отмяна възложителят ще може да постанови ново решение за откриване, съобразено с техническите възможности и финансовите очаквания на конкретен участник. Противно на изложеното в частната жалба, в определението на КЗК са изложени подробни мотиви, отразяващи извършената от комисията преценка по чл.204 от ЗОП. Съдът намира, че при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не водят до извод за увреждане на интересите му в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. Съобразно документацията в обхвата на процесната поръчка са включени две дейности: 1. Доставка на комуникационното оборудване, инсталация, внедряване и пускането му в експлоатация и поддръжка и 2.Услуги по осигуряване на комуникационна свързаност. Възложителят сочи, че с дейност 1 се цели да се подобри производителността на приложната инфраструктура на възложителя като в рамките на проекта следва да бъде изградена сигурна и надеждна комуникация между 164 пощенски клонове/станции и централизираните информационни системи, като за целта е нужно да се модернизира WAN мрежата за предаване на данни. Архитектурата на опорната комуникационна мрежа на изпълнителя следва да осигури цялостно решение за нуждите на „Български пощи” ЕАД и да предостави възможност за пренос на данни посредством използването на IP VPN между териториалните поделения на дружеството. С оглед на така очертаните специфики на предмета на обществената поръчка правилен и обоснован е изводът на КЗК, че комуникационната свързаност засяга основната част от дейността на всички пощенски офиси на „Български пощи“ ЕАД и без наличието на услугата е невъзможно функционирането на пощенските станции, чрез които се осъществява цялата дейност на възложителя- универсални пощенски услуги, предоставяне на пенсии, разпространение на печатни издания, куриерски услуги, държавно възложените такива – административни услуги, взаимовръзки с контрагенти, електронни услуги за клиентите и всички останали. Част от тези дейности са нормативно определени, засягат изключително широк кръг лица, поради което предметът на поръчката следва да се определи като такъв със значим обществен интерес. Ето защо продължаването на процедурата е не само в интерес на възложителя, но и в изключителен обществен интерес. С реализацията на проекта ще гарантира непрекъснатото предоставяне на посочените услуги и ще подобри качеството им. Изложените в частната жалба аргументи относно обществения интерес от провеждане на законосъобразна процедура са общоважими за всички обществени поръчки и са съобразени от законодателя. Гаранция за това е нормата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което защитава интересите на жалбоподателя в максимална степен. Не може да бъде споделен и другият довод на частния жалбоподател, че ако процедурата не бъде спряна, възложителят и евентуалните участници в нея биха могли да се възползват от разкриването на информация, представляваща търговска тайна. На първо място следва да се изтъкне, че един от основните принципи на ЗОП забранява на възложителя да ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка (чл.2, ал.2 от ЗОП). Поставените в чл.49 от ЗОП специфични условия при определяне на техническите спецификации също представляват гаранция за осигуряване на свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Освен това ЗОП предвижда редица гаранции за опазване на търговската тайна. Съобразно чл.102 от ЗОП кандидатите и участниците могат да посочват в заявленията за участие или офертите си информация, която смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна и в тези случаи съответната информация не се разкрива от възложителя. Правилото на чл.208, ал.4 от ЗОП забранява разгласяването на всички доказателства, събрани в производството пред КЗК, ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и неоснователността на частната жалба, неоснователна е и претенцията за присъждане на направените в това производство разноски. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,