Определение № 305 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 665/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 10.12.12г. на Х. П. Л., Т. П. Ж. и Г. П. К. за допълване на определението от 27.11.2012г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответниците в производството С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. оспорват молбата. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. срещу решението по гр.д.№557/2012г. на Варненския окръжен съд. С определение №897/27.11.12г. по настоящото дело касационното обжалване не е допуснато. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците Х. Л., Т. Ж. и Г. К., направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски, ето защо те следва да бъдат присъдени в настоящото производство. От представения договор за правна защита и съдействие от 26.07.2012г. се установява, че молителката Х. Л. е внесла сумата от 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение за адвокат Н. М.. С оглед изхода на делото, на молителите се дължат разноски за производството по чл.288 ГПК. Основателно е обаче възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. С оглед данъчната оценка на спорния имот и предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и чл.9 от посочената Наредба №1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 289лв. и тази сума следва да бъде присъдена в настоящото производство. Следва да се има предвид и приетото в т.3 на ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че при намаляване на подлежащо на присъждане на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото ограничение в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,