Определение № 9222 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. М. Г., подадена чрез адв. И. Димитрова, срещу определение № 6722 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 511/2026 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за подаване на жалба срещу заповед № 027/28.01.2026 г. издадена от кмета на район „Вл. Варненчик“ при Община Варна. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение с оглед необоснованост и неправилност на направения от първоинстанционния съд извод за липсата на предпоставките за възстановяване на срока за обжалване. Претендира се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – кметът на район „Вл. Варненчик“ при община Варна, чрез юрк. Н. Тодоров, оспорва частната жалба с писмено възражение по реда на чл. 232 АПК, и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производството, образувано по жалба на Д. Г., подадена против заповед №027/28.01.2026 г., издадена от кмета на район "Вл. Варненчик" при община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение, възникнало на основание заповед за настаняване №237/08.12.2022 г. на кмета на район "Вл. Варненчик" и договор №237/08.12.2022 г., за отдаване под наем на общински жилищен имот, находящ се в гр. Варна, [жк], [адрес], между кмета на района, в качеството на наемодател и наемателите Д. М. Г. и Д. Д. Г.. С определение № 3146 от 12.03.2026 г. жалбата е оставена без разглеждане на основание чл.158, ал.5 от АПК, с мотиви за просрочието й. Съдът е установил, че с преписката са представени две известия за доставяне, от които е видно, че заповедта е била връчена лично на Д. Г. на 02.02.2026г., а жалбата до съда е подадена по пощата на 18.02.2026г., два дни след срока, който изтичал на 16.02.2026г. С молба с. д. № 6529/31.03.2026 г. Д. М. Г., чрез адв. Димитрова, е сезирал съда с искане за възстановяване на срока за обжалване на заповедта на кмета на район "Владислав Варненчик". С обжалваното в настоящото производство определение № 6722 от 27.05.2026 г., АС-Варна е отхвърлил направеното искане. За да приеме, че искането е неоснователно, решаващият съдебен състав е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства не са подкрепени с доказателства, но освен това те нямат и характер на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона. Съдът е посочил, че административният орган е спазил реда за съобщаване по чл.18а от АПК, а неграмотността на жалбоподателят не е непредвидено обстоятелство. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК регламентира възможността да се поиска възстановяване на пропуснат срок за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата. За да се възстанови пропуснат срок, следва да се докаже наличието на една от двете алтернативни предпоставки за пропускането му, посочени по-горе. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "особени непредвидени обстоятелства", а е оставил на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Несъмнено обаче, непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните, поради което и се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е била в състояние да ги преодолее. Необходимо е също така те да са особени, т. е. различни от обикновените, да не са рутинни, и обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие. В случая съвкупната преценка на представените по делото доказателства не налага извод, че е осъществена първата хипотеза на чл. 161, ал. 1 АПК, а изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока са правилни. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин опровергават твърденията в искането. От приложената разписка (л. 77 от преписката) е видно, че заповед № 027/28.01.2026 г. на кмета на район „Вл. Варненчик“ при Община Варна е връчена лично на Д. Г. на 02.02.2026 г. Същият е приел пратката и от името на Д. Г., който впоследствие е подал жалба в законоустановения срок. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата на Д. Г. е просрочена. Видно от пощенското клеймо върху плика, тя е изпратена по пощата на 18.02.2026 г. – след срока за обжалване, който е изтекъл на 16.02.2026г. Възраженията на частния жалбоподател относно начина на връчване са неоснователни. По делото липсват данни Д. Г. или неговият процесуален представител да са уведомили административния орган за нов адрес за съобщения. Подадената от служебния защитник жалба (л. 50 от преписката) касае изцяло различен акт (отказ рег. № АУ112644ВЛ-004ВЛ/24.10.2025 г.). В нея липсва изрично изявление, че посоченият адвокатски адрес следва да се счита за съдебен адрес или адрес за призоваване по смисъла на закона. Твърдението на частния жалбоподател, че е пропуснал срока поради неграмотност, не представлява нито особено непредвидено обстоятелство, нито поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение, поради което не променя извода за процесуална недопустимост на жалбата. При липсата на данни, обуславящи извод за особени непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, съставляващо основание за възстановяване на пропуснат процесуален срок, правилно и обосновано съдът е направил извод за неоснователност на искането по чл. 161 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение