Определение № 3552 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2026 г.

Производството е чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. против определение № 113 от 10.03.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 593/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С този съдебен акт апелативният съд на основание чл. 95, ал. 5 от ГПК вр. чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПрП е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ. Така подадената частна жалба е ръчно написана върху връчено на жалбоподателя копие от обжалваното от него определение с посочен довод за укриване на престъпления по страна на Апелативен съд – Пловдив и абдикиране от чл. 288 НК, чл. 127 АПК и чл. 54 ХЕС. Моли адв. К. Г. да бъде определена за негов служебен защитник. Ясни оплаквания срещу правилността на обжалваното определение не са изложени. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – като жалбоподател срещу потвърдено преграждащо определение по дело ,по което ищец е поискал /заявил е с частната жалба / назначаване на правна помощ, отказана с обжалваното определение. Върховен касационен съд, Трето го. намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно Съображенията на състава на Апелативен съд – Пловдив да остави искането без уважение са основани на неизпълнени указания ,връчени на 20.01.2025г Жалбоподателят, поискал правна помощ по гражданско дело, което е завел с съда, не е представил в дадения му срок указаната декларация за имуществено, семейно и здравословно състояние, както се констира и понастоящем. Касае се за предпоставка, която при искания като разгледаното съдът проверява - чл.23, ал.2,ал.3 ЗПрП, за да формира преценка. Отделно от това ,доколкото на преценка по същество подлежат и други предпоставкии по чл. 23 и чл. 24 от Закона за правната помощ, нейното предоставяне не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ с назначаване на процесуален представител на този етап от развитието на процеса а именно: обжалване на определение № 506 от 12.12.2025 г. по ч.гр.д. № 593/2025 на АС – Пловдив, с което е потвърдено определение № 3040 от 25.09.2025 г. по гр.д. № 1080/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на жалба вх. № 30050 от 27.08.2025 г. на П. Ж. П., при предоставена възможност и неотстранени своевременно конкретно посочени нередовности.При развилото по делото обжалване представителство от назначен адвокат в това частно производство не биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение