Определение № 7283 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпили са две частни жалби: № 1 - частна жалба с вх. № 2169/30.03.2026 г. срещу Определение № 1328/24.03.2026 г., постановено от Административен съд – Стара Загора по адм. д. № 108 по описа за 2026 г. на същия съд, и № 2 - частна жалба с вх. № 2253/01.04.2026 г. срещу Определение № 1422/27.03.2026 г. на Административен съд – Стара Загора (АС-Стара Загора) по адм. д. № 108 по описа за 2026 г. на същия съд. И двете частни жалби са подадени от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Стара Загора, чрез юрк. Т. Василева. Първата „частна жалба“ с вх. № 2169/30.03.2026 г. независимо, че е наименувана по този начин, има характера на молба по чл. 248 ГПК вр. с чл. 176а АПК за изменение на горепосоченото Определение № 1328/24.03.2026 г. на АС-Стара Загора, в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ДФЗ да заплати на И. С. Д. сума в размер на 1334.47 евро, представляваща направени разноски по делото. Изложени са подробни доводи за това, че не били съобразени характерът и сложността на спора, не било отчетено процесуалното поведение на страната, в чиято полза са присъдени разноските във връзка с приложение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и не била осигурена реална възможност на административния орган да упражни правото си на защита. Определение № 1328/24.03.2026 г., чието изменение в частта за разноските се иска, е било постановено по реда на чл. 197 АПК по повод на жалба на И. С. Д., уточнена с молба вх. № 1946/23.03.2026 г., подадени чрез пълномощника му адв. И. Спасов, против отказ за разглеждане по същество на заявление за изплащане на държавна помощ de minimis и постановяване на административен акт, обективиран в писмо с изх. № 02-240-6500/5689#4 от 16.01.2026 г. на директора на ОД на ДФЗ. По силата на същото, извън произнасянето по повод на дължимите от ДФЗ разноски по делото, на основание чл. 200, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е обявил за нищожен поради некомпетентност отказа за разглеждане на искане за издаване на административен акт по подаденото от И. С. Д. заявление за подпомагане по помощ de minimis № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г., обективиран в писмо с изх. № 02-240-6500/5689#4 от 16.01.2026 г. на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора, като е изпратил преписката на компетентния административен орган – изпълнителния директор на ДФЗ, за постановяване на надлежен акт по същество на подаденото от И. С. Д. заявление № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г. за предоставяне на помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) № 2024/3118, за подпомагане на земеделски стопани, произвеждащи оранжерийна продукция (домати, краставици, пипер, ягоди и малини), картофи, култивирани гъби, маслодайна роза и тютюн за 2025 г. – акт за одобряване на заявлението или за отказ, след извършване на преценка на неговата основателност, в т.ч. и с оглед на наведените доводи в подадената от И. С. Д. молба с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 година. Определение № 1328/24.03.2026 г. е било обжалвано по съществото на спора отново от директора на ОД на ДФЗ – Стара Загора, но с друга частна жалба с вх. № 2099/27.03.2026 г., като по последната е било постановено Определение № 1422/27.03.2026 г. от първоинстанционния съд още в хода на проверката за допустимост и редовност на касационната жалба от администриращия я съд. С това определение АС-Стара Загора е оставил без разглеждане подадената срещу Определение № 1328/24.03.2026 г. частна жалба, като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България, обжалваното определение, постановено в производство по чл. 197 от АПК, не подлежи на обжалване от административния орган, поради което частната жалба следва да се остави без уважение. Втората частна жалба вх. № 2253/01.04.2026 г., която е постъпила пред Върховния административен съд, има за предмет преграждащото Определение № 1422/27.03.2026 г. на АС-Стара Загора. В дадения от първоинстанционния съд 7-дневен срок за отговор по първата частна жалба, е постъпил на 27.04.2026 г. писмен отговор от ответника по частната жалба – И. С. Д., в който са изложени подробни доводи относно оставянето в сила на оспореното Определение № 1238 от 24.03.2026 г., в частта му за разноските. Не претендира разноски за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. В дадения от първоинстанционния съд 3-дневен срок за отговор по втората частна жалба, изтичащ на 24.04.2026 г., не е постъпвал писмен отговор от ответника по частната жалба – И. С. Д.. Такъв е подаден едва на 27.04.2026 г., като в него е посочено, че жалбата против писмото на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора правилно е била разгледана от съда по реда на Глава десета, раздел IV от АПК, както и че предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК за административния орган, чийто акт е бил оспорен, не е налице правна възможност да обжалва постановено от съд Определение № 1328 от 24.03.2026 г. Поради това счита, че обжалваното Определение № 1422 от 27.03.2026 г. следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора против Определение № 1328 от 24.03.2026 г. в частта му, с която е обявен за нищожен отказа за разглеждане на искане за издаване на административен акт по подаденото от И. С. Д. заявление за подпомагане на помощ de minimis, обективиран в писмо с изх. № 02-240-6500/5689#4 от 16.01.2026 г. на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора, и преписката е изпратена на компетентния административен орган – изпълнителния директор на ДФЗ, за постановяване на надлежен акт по същество на подаденото от Д. заявление. Не претендира разноски за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. След като взе предвид доводите на страните и приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира следното: По отношение на втората частна жалба с вх. № 2253/01.04.2026 г. трябва да бъдат изяснени няколко обстоятелства. За да постанови оспорваното преграждащо Определение № 1422 от 27.03.2026 г. на АС-Стара Загора, съдът се е позовал на обстоятелството, че първоинстанционното производство се е развило по реда на чл. 197 и сл. АПК и поради тази причина няма как да бъде обжалвано от административния орган, предвид чл. 200, ал. 2 и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България. Преграждащото определение е валидно, допустимо, но е неправилно по следните съображения: Производството пред административния орган е започнало по повод подадено от Д. заявление с № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г. до директора на ОД на ДФЗ – Стара Загора, с което е поискано предоставяне на помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) № 2024/3118, за подпомагане на земеделски стопани, произвеждащи оранжерийна продукция (домати, краставици, пипер, ягоди и малини), картофи, култивирани губи, маслодайна роза и тютюн за 2025 г. Съгласно Указанията за предоставяне на помощта de minimis, утвърдени на 17.10.2025 г., и по-конкретно т.7.3 от тях, срокът за изплащане на помощта е до 15.12.2025 г., като в изключителни случаи се допуска изплащане на помощта и след срока, при възникнали казуси и обстоятелства, изискващи извършване на допълнително обследване на допустимостта за подпомагане на съответния бенефициер. На 18.12.2025 г., е била подадена молба за преразглеждане на отказ за изплащане на държавна помощ по схема de minimis, като е било поискано от органа да бъде преразгледан отказът и да бъде извършено изплащане на дължимата държавна помощ de minimis, а в случай, че отказът бъде поддържан, да бъде предоставен писмен, мотивиран административен акт с конкретно нормативно съдържание. На 16.01.2026 г. в отговор на горната молба за преразглеждане на Д., е било издадено процесното писмо с изх. № 02-240-6500/5689#4/16.01.2026 г., с което са били уточнени причините, поради които е било отказано изплащането на помощта, а именно, че „в конкретния случай, фактурите за закупения мицел и пънчета са след края на стопанската 2025 г., т.е. те не са допустими разходи за 2025 г. и не могат да се признаят за подпомагане по de minimis за тази година.“ Именно горепосоченото писмо е било оспорвано пред АС-Стара Загора с жалба с вх. № 608/29.01.2026 г. на Д., като във жалбата е било поискано от съда да отмени като незаконосъобразен горепосочения отказ за изплащане на държавна помощ de minimis за култивирани гъби, предоставяна по реда на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС във връзка с Регламент (ЕС) 1408/2013. С разпореждане № 801/23.02.2026 г. първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя да заяви изрично дали поддържа жалбата си против горепосоченото писмо, като обективиращо отказ за подпомагане на помощ de minimis по подаденото от него заявление с № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г., съответно иска жалбата му да бъде разглеждана по реда на чл. 145 и сл. АПК и така оспореният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане; или оспорва отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт по подаденото от него заявление за подпомагане по помощ de minimis № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г., обективиран в горепосоченото писмо, съответно иска жалбата му бъде разгледана по реда на чл. 197 и сл. АПК и така оспореният отказ да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния административен орган за постановяване на надлежен акт по същество на подаденото от него заявление. С молба от 24.03.2026 г., жалбоподателят е уточнил, че „искането ни е производството да бъде разгледано по реда на чл. 197 от АПК и уважаемият съд да постанови решение, с което да отмени оспорения от нас отказ и преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган, който да постанови надлежен акт по подаденото от доверителя ми заявление за предоставяне на помощ de minimis.“ Независимо, че жалбоподателят е посочил в своята молба от 24.03.2026 г., че желае делото да се разгледа по чл. 197 АПК, вместо по чл. 145 АПК, това обстоятелство не обвързва съда, тъй като процесуалният ред за разглеждането на жалбата на Д. може да бъде установяван само от съда служебно, а не от страните по делото, на база на твърденията на жалбоподателя и въз основа на доказателствата, събрани по делото, с оглед принципа на засиленото служебно начало в административния процес - чл. 9, ал. 4 АПК и при съобразяване с правната характеристика на обжалвания акт. В настоящия случай, както твърденията в жалбата, така и писмените доказателства по административната преписка, сочат към извод, който е противоположен на този, който е бил направен от първоинстанционния съд. Видно е от жалбата до АС-Стара Загора и от молбата за преразглеждане на отказа, подадена до административния орган на 18.12.2025 г. (три дни след изтичането на срока по т. 7.3. от Условията), че се обжалва отказ, за изплащане на помощта de minimis, тоест отказ по съществото на спора, а не отказ на органа да се произнесе по същество. При това положение, първоинстанционният съд е следвало да разгледа обжалвания административен акт не по реда на чл. 197 АПК, а по реда на чл. 145 и сл. АПК. Като е сторил обратното, съдът е постановил процесуално неправилно определение за връщане на частната жалба на жалбоподателя № 1422/27.03.2026 г. на АС-Стара Загора, доколкото не е налице визираната от първоинстанционния съд хипотеза на чл. 200, ал. 2 АПК, обуславяща връщане на частната жалба с вх. № 2099/27.03.2026 г. срещу Определение № 1328 от 24.03.2026 г. на АС-Стара Загора. (В този смисъл е и Определение 11880 от 25.11.2025 г. по адм. д. № 8846/2025 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.) С оглед на това, оспореното пред настоящата инстанция Определение № 1422/27.03.2026 г. на АС-Стара Загора следва да бъде отменено като процесуално незаконосъобразно и частната жалба с вх. № 2099/27.03.2026 г. да бъде надлежно администрирана от първоинстанционния съд, при спазване на реда и условията в процесуалния закон. Що се касае до първата частна жалба с вх. № 2169/30.03.2026 г., имаща характер на молба по чл. 176а АПК, съдът счита следното: Съгласно чл. 176а, ал.1 АПК в срока за обжалване, а ако решението (определението) е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай Определение № 1328 от 24.03.2026 г. на АС-Стара Загора е обжалваемо и като такова молбата за изменението или допълването му в частта за разноските следва да бъде подадена в срока за обжалване. Последният е започнал да тече за директора на ОД на ДФЗ – Стара Загора на 25.03.2026 г. – датата на получаване на определението и е изтекъл на 01.04.2026 година. В този период е била подадена частната жалба с вх. № 2099/27.03.2026 г. срещу определението от 24.03.2026 г., като на същия ден съдът се е произнесъл по нея с обжалваното с втората частна жалба Определение № 1422/27.03.2026 година. Три дни по-късно от датата на постановяване на определението от 27.03.2026 г. и един ден преди изтичането на срока за обжалването на определението от 24.03.2026 г., даден от АС-Стара Загора, е подадена именно молбата за изменение на разноските с вх. № 2169/30.03.2026 година. Особеността на процесната хипотеза се състои в това, че преди да има произнасяне по молбата по чл. 176а АПК срещу определението от 24.03.2026 г. е имало преждевременно произнасяне от страна на първоинстанционния съд по допустимостта на частната жалба срещу същото това определение. При това положение, няма как да се приложи чл. 176а, ал. 4 вр. с чл. 236 АПК и съответно настоящият съдебен състав да се произнесе по молбата за изменение на Определението в частта за разноските, тъй като втората частна жалба е насочена срещу друг акт на първоинстанционния съд, а именно срещу Определение № 1422 за недопускане на частно обжалване от директора на ОД на ДФЗ – Стара Загора от 27.03.2026 г, който има свое собствено съществуване, макар да е функционално свързан с обжалваемия акт. Ето защо Върховният административен съд намира, че молбата за изменение в частта за разноските на Определение № 1328 от 24.03.2026 г. на АС-Стара Загора, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 2169/30.03.2026 г. следва да бъде администрирана успоредно с администрирането на частната жалба срещу същото определение с вх. № 2099/27.03.2026 г., за да може касационната инстанция по съществото на Определение № 1328 от 24.03.2026 г. да се произнесе едновременно и по искането за изменението на същото определението в частта за разноските, при спазване на правилото на чл. 176а, ал. 4 АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение