Определение № 9470 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица]чрез пълномощника адвокат Г. Механджиева против определение № 1755/19.06.2026 г. по адм. д. № 370/2026 г. по описа на Административен съд Русе, с което е оставено без уважение искането му за възстановяване срока за изпълнение на указанията по разпореждане № 1417/19.05.2026г, оставено е без уважение искането за възстановяване срока на обжалване на определение №1576/02.06.2026г. и е оставена без разглеждане частна жалба вх. №2766/16.06.2026г. срещу определение №1576/02.06.2026г, всички постановени по по адм. д. № 370/2026 г. по описа на Административен съд Русе. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането като постановено при неправилно приложение на законовите разпоредби, регламентиращи редовното връчване на съдебни книжа на търговски дружества. Според подателя съдът не е обсъдил всички негови възражения, доводи и представени доказателства за невъзможността да упражни процесуалните си права в срок. Направено е искане за отмяна на определение № 1755/19.06.2026 г и уважаване на исканията за възстановяване на срока за обжалване на определение №1576/02.06.2026г и за изпълнение на указанията по разпореждане № 1417/19.05.2026г или в условията на евентуалност – за отмяна на определение № 1755/19.06.2026 г и връщане на делото за ново произнасяне по исканията за възстановяване на сроковете. Ответникът заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Янчовичина в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: От данните по делото се установява, че е образувано по жалба на „Булмаркет ДМ“ ЕООД гр. Русе срещу разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-48/28.04.2026 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. С разпореждане № 1417/19.05.2026г. от съда са дадени указания на подателя за отстраняване на нередовности по жалбата, като подателят е предупреден за последиците при неизпълнение. Връчено е на 21.05.2026г. на адреса на управление дружеството по пощата с обратна разписка, в която е отбелязан като получател Г. М.. С определение №1576/02.06.2026г. жалбата на „Булмаркет ДМ“ ЕООД гр. Русе е оставена без разглеждане поради неотстранени в срок недостатъци. Съобщение за постановения съдебен акт е връчено на 04.06.2026г на адреса на управление на дружеството по пощата с обратна разписка, подписана от лицето Г. М.. Срещу определението е подадена частна жалба вх. № 2766/16.06.2026г. В нея е направено особено искане, формулирано като такова по чл.64 ал.2 ГПК вр.чл.144 АПК, за възстановяване на сроковете за изпълнение на указанията по разпореждане № 1417/19.05.2026г., както и на обжалване на определение № 1576/02.06.2026г. Първоинстанционният съд приема, че искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията по разпореждането е недопустимо на основание разпоредбата на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК. Относно искането за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1576/02.06.2026г счита, че задграничните пътувания на управителя на дружеството и получаване на съдебните актове от лицето Г. М. не съставляват особени непредвидени обстоятелства, които обективно са лишили страната от възможността да извърши процесуалното действие, нито е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Частната жалба вх.№2766/16.06.2026г срещу определение №1576/02.06.2026г е оставена без разглеждане с процесното определение № 1755/19.06.2026 г. като просрочена с мотиви, че срокът за обжалване е изтекъл на 11.06.2026г. Определението е валидно, допустимо и правилно. В конкретния случай основният спорен въпрос, предопределящ изводите за законосъобразност на произнасянето от първоинстанциония съд, е свързан с редовността на връчване на постановените съдебни актове на „Булмаркет ДМ“ ЕООД гр. Русе. Всички съобщавания са направени по пощата с обратна разписка и са получени от лицето Г. М. срещу подпис. От данните по делото се установява, че това лице е служител на трудов договор в „Булмаркет Груп“ АД гр. Русе и за него няма регистриран в НАП трудов договор с „Булмаркет ДМ“ ЕООД гр. Русе към 21.05.2026г и към 04.06.2026г. По силата на чл. 137, ал.5 вр. ал.2 (в приложимата редакция ДВ, бр. 15 от 2021 г ) във връзка с чл.18а, ал.8, т.2 АПК вр. чл. 42, ал.1, пр.2 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, както и с оглед липсата на изрично посочен в жалбата електронен адрес по смисъла на Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал.1, т. 7 от Закона за съдебната власт, връчване по пощата е допустимо. Съгласно чл. 6, ал. 3 и 4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), в редакция ДВ бр. 53 от 5.07.2019 г., пощенските пратки по ал. 1 се доставят: лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. Условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. От Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са приети (обн. ДВ. бр.26 от 13 Март 2026г. в сила от 13.03.2026 г.) Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки (Общи правила на КРС). Съгласно чл. 3, изр.2 и 3 от Общи правила на КРС, законните представители на юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители или други лица да получават пощенските пратки. Начинът на упълномощаване се определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство. Съгласно чл. 10 от Общи правила на КРС, непрепоръчани и препоръчани пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се доставят на посочения върху пратката адрес. Правилата не съдържат указания как се удостоверява връчването на такива адресати. По делото от дружеството-частен жалбоподател не се твърди и не се представят доказателства, че то има сключен с пощенския оператор договор, в който да е предвидено друго относно връчването на пощенските пратки, чийто адресат е. Следователно при връчването на пратките се прилагат Общите правила на КРС. Адресът, на който е връчена пощенската пратка, е посочен като адрес за кореспонденция в жалбата, освен това той е отразен като седалище и адрес на управление на „Булмаркет Груп“ АД гр. Русе в ТРЮЛНЦ. Съгласно чл. 44, б.“в“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД (Общи условия на Български пощи), които са публично достъпни на адрес:https://bgpost.bg, препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител. Частният жалбоподател не навежда доводи и не представя доказателства, че има надлежно упълномощен служител, който да получава пратките на дружеството. Поради това правилно пратката е връчена на посочения в жалбата адрес, на лице което я е приело без възражения, че не е упълномощено да получава кореспонденция или че няма връзка с дружеството. Ако Г. М. не е имал право да получава пратки адресирани до дружеството, е следвало да не приема пратка, която е адресирана до „Булмаркет Груп“ АД гр. Русе. Съгласно т. 44, буква „и“ от Общи условия на Български пощи ЕАД при доставяне на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител. БП го връща за доставяне на подателя като препоръчана пратка. В случая известията за доставяне са оформени съобразно посоченото в Общите условия и отразяват надлежното връчване на пощенската пратка. Обратната разписка, с оглед удостовереното в нея, представлява официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Отношенията между получателя М., приел пратката на адреса, посочен от дружеството, и самото дружество във връзка с предаване на пратката, са извън настоящия спор. С оглед така приетото законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане като недопустимо искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията по разпореждане № 1417/19.05.2026г. В настоящия случай, предвид редовното връчване на разпореждането, е съществувала обективна възможност да бъде поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията, независимо от задграничните пътувания на управителя, който е длъжен да обезпечи дейността на дружеството в негово отсъствие, включително като съобрази възможността за получаване на документи по подадената жалба с конкретно посочен адрес във връзка с оспорването на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-48/28.04.2026 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на определение №1576/02.06.2026г. по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Съдът е извел неоснователността на молбата за възстановяване на срока от недоказването на посочените в нея особени непредвидени обстоятелства. Съгласно тази разпоредба, може да се поиска възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В АПК липсва легално определение на "особено непредвидимо обстоятелство", но в съдебната практика е прието, че това са случаи, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. В настоящия случай не са ангажирани убедителни доказателства в насока. По вече изложените съображения за редовност на връчването пропуските в организацията на вътрешния обмен на информация и обработването на официалната кореспонденция се намират изцяло в сферата на дейността и отговорността на дружеството и не могат да бъдат приравнени на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Съдът е отхвърлил наличието на хипотеза на поведение на администрацията, въвело в заблуждение страната, като предпоставка за възстановяване на срока за обжалване. Макар да не е изложил конкретни мотиви, предвид представените доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл.152, ал.2 АПК, пропускът не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановения акт. Във връзка с гореизложеното правилно е прието от съда, че 7 – дневният срок за оспорване на определение №1576/02.06.2026г. е започнал да тече на 04.06.2026г. и е изтекъл на 11.06.2026г. – присъствен ден. Съответно, законосъобразен е и изводът му, че подадената на 16.06.2026г. частна жалба е просрочена, поради което правилно е оставена без разглеждане като недопустима. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от тези мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение