Определение № 2587 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Р., чрез адв. Раданова като процесуален представител, срещу определение № 41376 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9423/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, а при условията на евентуалност се иска изменение на определението в частта, с която на заинтересованата страна „Деъри Дей“ ЕООД са присъдени разноски, като същите бъдат отменени или намалени. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – кметът на Столична община не изразява становище по частната жалба. Ответникът – „Деъри Дей“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Щерева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна в частта, с която се оспорва съдебния акт относно оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяването на първоинстанционното производство и е частично основателна в частта, с която се иска изменение на обжалваното определение относно присъдените в полза на „Деъри Дей“ ЕООД разноски. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Г. Б. Р. срещу заповед № САГ25-РА53-515/11.08.2025 г. на кмета на Столична община, с която се разрешава изработването на проект на подробен устройствен план (ПУП) с териториален обхват: [УПИ] „за екологично чисто производство“ (поземлен имот с [идентификатор] по КККР), кв. 28, м. „НПЗ Средец“, район „Възраждане“ СО. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да оспори заповедта, издадена на основание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, тъй като няма качеството на собственик или носител на други вещни права върху включен в предмета на разработката имот. Обосновава извод, че тъй като оспорената заповед е за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, кръгът на заинтересуваните лица с право на жалба се определя съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, т. е. такива могат да бъдат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той поражда задължения. Достига до заключение, че правният интерес от оспорване на актовете по чл. 135, ал. 3 ЗУТ следва да е във връзка с предвиденото в чл. 135, ал. 6 ЗУТ, от което следва, че заинтересувани да оспорят тези актове са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. Счита, че в случая съседният ПИ с [идентификатор], по отношение на който жалбоподателят има вещни права, не е в обхвата на оспорената заповед и не се засяга пряко от нея. Достига до извод, че процесната заповед не засяга негативно правната му сфера, тъй като в тази фаза от производството не се разглеждат конкретните показатели на застрояване в имота, а същите са предмет на крайния акт по одобряване на изменението на ПУП и именно срещу него жалбоподателят е легитимиран да търси съдебна защита, ако е непосредствено засегнат от предвижданията му. Определението в прекратителната му част е правилно по следните съображения: Законосъобразно от съда е прието, че оспорената заповед е акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който се допуска изработването на проект за изменение на ПУП. В мотивите му е посочено, че в скицата - предложение се предвижда изменение на плана за регулация на [УПИ] „за екологично чисто производство“ (ПИ с [идентификатор] по КККР) за образуване на нов [УПИ] „За ЖС, ПГ и ТП“, кв. 28, м. „НПЗ Средец“, район „Възраждане“ СО, като не се предвижда промяна на регулационните граници, а се променя само предназначението и отреждането на имота за жилищно строителство съгласно § 5, т. 29 ДР ЗУТ. С изменението на плана за застрояване се предвижда „високо застрояване“ по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ и свободно разположено по смисъла на § 5, т. 21 ДР ЗУТ. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ актовете, с които се допуска изработването на проект за изменение на ПУП спират прилагането на действащия план в частите, за които се отнасят. За тези актове законът не изключва изрично съдебния контрол така, както е предвидено в чл. 124б, ал. 4 ЗУТ за актовете по чл. 124а ЗУТ, отнасящи се до изработване на проект за първоначален ПУП. Кръгът на лицата с правен интерес да оспорят акт по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ се определя съобразно чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ, но при съобразяването на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като се ограничава до собствениците и носителите на ограничени вещни права върху засегнатите от изменението имоти, за които се спира прилагането на действащите устройствени планове. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че така очертаната активна процесуална легитимация не е налице за частния жалбоподател, тъй като притежаваните от него ограничени вещни права са върху съседен имот, който не е включен в обхвата на изменението и по отношение на него не се спира прилагането на действащия ПУП по смисъла на чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Действително, в случая се предвижда промяна на предназначението на имота – предмет на разработката, но това не обосновава правния интерес на жалбоподателя от оспорване съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Промяната на предназначението съгласно цитираната норма е от значение само при оспорване на заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП, която е крайният акт, с който приключва процедурата по изменение на ПУП. Правилно съдът приема, че с оспорената заповед не се засяга по негативен начин правната сфера на жалбоподателя, тъй като в случая се касае за акт, с който приключва предварителен етап на производството по изменение на ПУП. Единственото, което подлежи на установяване в тази фаза е дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли скица - мотивирано предложение за изменението и съответства ли разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с предвижданията на общия устройствен план. Наличието на конкретните основания за изменение на ПУП, предвидени в чл. 134 ЗУТ, са предмет на разглеждане във втората фаза на производството. Актът, с който приключва, е предмет на съдебен контрол, като легитимираните да го оспорят лица се определят съобразно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. С оглед на това правилно е заключението, че подадената жалба е недопустима. Възражението на частния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в провеждане на открито съдебно заседание при наличие на изрично искане за отлагане на делото поради препятствие да участва в него, не променя крайния извод на съда за липса на правен интерес от оспорването, направен в обжалваното определение, което е постановено в закрито заседание. Наведените в частната жалба доводи за прекомерност на разноските, присъдени в полза на възложителя на проекта „Деъри Дей“ ЕООД, е основателно. Приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. За да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, насрещната страна следва да направи мотивирано възражение за прекомерност най-късно до приключване на устните състезания, т. е. в пледоариите на страните по съществото на спора. В конкретния случай с оглед на това, че делото е прекратено в закрито заседание и насроченото за 11.03.2026 г. открито такова е отменено с постановяване на обжалваното определение, единствената възможност на оспорващия да направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е с частната жалба, по която е образувано настоящото производство. Като съобрази етапа, в който първоинстанционното производство е прекратено, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и процесуалната активност на пълномощника на заинтересованата страна, настоящият съдебен състав преценява, че присъдените на „Деъри Дей“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, поради което следва да бъдат намалени от 3000 лева на 639.11 евро, представляващи евровата равностойност на 1250 лева. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде изменено в частта за разноските, а в останалата част, с която жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответната страна „Деъри Дей“ ЕООД за присъждане на разноски за настоящото производство, частният жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 920 евро съгласно фактура № 166/02.02.2026 г. и преводно нареждане. Възражение за тяхната прекомерност не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 176а, ал. 4, чл. 228 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,