Определение № 189 от 31.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2016 г.

Съдът е сезиран с молба вх.№ 9983 от 20.09.2017 г., подадена от А. О. Й. и М. А. Й., за да се произнесе по която, съобрази следното: С Определение № 121 и Определение № 123 – и двете, постановени на 06.06.2016 г. по настоящото дело, е спряно изпълнението на влязлото в сила решение от 25.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 18352/2006 г. на СРС, 37 състав в частите му, с които А. О. Й. и М. А. Й. са осъдени да предадат на Ц. Н. Л. владението на недвижим имот, находящ се в [населено място] и да й заплатят разноски, както и да предадат на Т. И. П. и К. С. П. владението на недвижим имот, също находящ се в [населено място] и да им заплатят разноски. С Решение № 221 от 24.11.2016 г. по гр.д.№ 3416/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. е разгледана и е оставена без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 18352/2006 г. на СРС, 37 състав, в обезпечение на която е било постановено спирането на изпълнението. Това означава, че постановеното с Определения №№ 121 и 123 от 06.06.2016 г. спиране на изпълнението е преустановило своето действие, тъй като изпълняемото право е окончателно стабилизирано. Тази последица изрично е констатирана с Определение № 125 от 24.07.2017 г. по повод подадената от Т. И. П. и К. С. П. молба с вх.№ 6811 от 16.06.2017 г., като последицата е настъпила както по отношение на произнасянето с Определение № 123 от 06.06.2016 г. (което е отменено с Определение № 125 от 24.07.2017 г.), така и по отношение на произнасянето с Определение № 121 от 06.06.2016 г. С молба вх.№ 8961 от 11.08.2017 г. А. О. Й. и М. А. Й. са поискали да им бъде върната част от сумите, внесени като гаранция по реда на чл. 309, ал. 1, изр. второ ГПК във връзка с чл. 282, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 14.08.2017 г. изпълняващият функциите председател на Първо г.о. е постановил възстановяване на суми по посочената от А. и М. Й. сметка, но реално това не е осъществено (видно от справката от л. 127). С оглед приложението на чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 4 ГПК, с Разпореждане № 96 от 27.09.2017 г. съдът е дал указания за изясняване на въпроса предявени ли са от Ц. Л., както и от Т. и К. П. искове за вредите от забавяне на изпълнението в резултат от постановеното на основание чл. 309 ГПК спиране на изпълнението по изп.дела №№ 20158380407030 и 20158380407031 по описа на ЧСИ М. Б. за предаването на владението на недвижимите имоти. С молба вх.№ 10671 от 06.10.2017 г., подадена от Ц. Н. Л., и с молба вх.№ 11126 от 16.10.2017 г., подадена от Т. и К. П., съдът е уведомен, че в срока до 08.12.2016 г. такива искове не са предявени. Последното означава, че не е налице основанието по чл. 282, ал. 4 ГПК за задържане на внесените гаранции и същите могат да бъдат върнати на А. и М. Й.. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че молбата с вх.№ 9983 от 20.09.2017 г., подадена от А. и М. Й. следва да бъде удовлетворена в следните й части: 1) По вносен документ от л. 75 – на молителите следва да се върне сумата 12,50 лв., внесена като гаранция за спиране на изпълнението посредством въвод на Т. И. П. и К. С. П.; 2) По вносен документ от л. 78 – на молителите следва да се върне сумата 615 лв., внесена като гаранция за спиране на изпълнението, насочено към заплащане на присъдени разноски в полза на Т. и К. П.; 3) По вносен документ от л. 85 –молителите следва да се върне сумата 17,50 лв. (разлика над сумата 12,50 лв. до пълния размер на дължимото обезпечение по искането за спиране на изпълнението посредством въвод на Т. и К. П.. Връщането следва да се осъществи чрез превод по посочената от А. Й. негова лична банкова сметка в [фирма], IBAN [банкова сметка], B. S.. Искането за връщане на сумата 22 лв. по вносния документ от л. 86 от делото следва да бъде оставена без уважение. Касае се за заплатена дължима от страната държавна такса за изготвени преписи от документи, която не подлежи на връщане. Сумите 373,25 лв. по вносния документ от л. 75 и 838,24 лв. по вносния документ от л. 78 по принцип също подлежат на възстановяване. С молбата с вх.№ 9983 от 20.09.2017 г. вносителите изрично са заявили желанието си тези суми понастоящем да останат в сметката на ВКС, поради което връщането им ще се постанови при поискване от страна на А. и М. Й. и ако не е налице друго основание за задържането им. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение