Определение № 6039 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Б. Б. И. от гр. София, за отмяна на влезли в сила определение № 8481/15.08.2025 г. по адм. дело № 8091/2025 г. по описа на Върховния административен съд и определение № 22310/27.06.2025 г. по адм. дело № 6737/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се основания по чл. 239, т.3 и т. 5 АПК и се иска, след отмяна на определенията, делото да се върне на друг състав на Административен съд София-град за произнасяне по молбата за спиране на изпълнението на заповед № РД-357/16.06.1999 г, издадена от Главен държавен инспектор. Ответниците Т. А. И. и Н. Ч. И., в представени писмени отговори изразяват становище за основателност на искането. Ответникът Началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стойнов оспорва искането за отмяна. Настоящият Петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд намира искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град по адм. дело № 6737/2025г е образувано по предявен от Б. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу Началника на ДНСК. Претендира се признаване за установено, че влязлата в сила заповед № 357/16.06.1999 г. на Главен държавен инспектор при ДНСК, с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Жилищна сграда на три и мансарден етажи“ на [адрес], гр. София, район Витоша, не подлежи на изпълнение поради изтекла 5-годишна давност. С жалбата е направено особено искане за спиране на принудителното изпълнение на заповедта по реда на чл. 293, ал. 4 от АПК. С определение № 22310/27.06.2025 г. Административен съд София град е отхвърлил искането за спиране. С определение № 8481/15.08.2025 г. по адм. дело № 8091/2025 г. по описа на Върховния административен съд това определение на първоинстанционния съд е оставено в сила. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. От съдържанието на атакуваните актове е видно, че с тях не се решава спор по същество и те нямат прекратителен (провопреграждащ) характер. С оглед правната им природа производството по отмяната им е лишено от годен предмет. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна по чл. 239 АПК на влезлите в сила определения за недопустимо, поради което следва да бъде отменено протоколното определение за даване ход по същество на делото, искането да бъде оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно производство - прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия