Определение № 324 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2020 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. С определение № 272/05.10.2020 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о., е оставил без движение като нередовна молба за отмяна вх. № 2492/09.01.2020 г. на М. Б. Д., Л. В. Д. и Е. Л. Д., чрез адв. З. К., като на молителите е указано да посочат конкретно отмяна на кой съдебен акт искат. В указания от съда едноседмичен срок е постъпила молба вх. № 8372/29.10.2020 г. (озаглавена „писмени бележки“) само от М. Б. Д., представлявана от адв.З. К., в която страната е посочила, че желае прогласяване нищожността на следните съдебни актове: определение № 723/ 10.10.2019 г. по гр. д. № 2158/2019 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., решение № 349/11.02.2019 г. по възз. гр. д. № 4639/2019 г. на Софийския апелативен съд и решение № 3334/28.05.2016 г. по гр. д. № 5110/2015 г. на Софийски градски съд. Искането е обосновано с твърдения за допуснати груби нарушения на материалноправните разпоредби, регламентиращи сключването на договорите, като в частност се сочат нарушения на разпоредбите на чл. 237, ал. 4 ТЗ и чл. 183 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., като прецени изложеното от страната в депозираните „писмени бележки” и съобрази дадените на молителите указания (чл.306, ал.1 ГПК) счете, че производството по делото следва да се прекрати, поради следното: Молителите искат отмяна и прогласяване нищожността на определение № 723/ 10.10.2019 г. по гр. д. № 2158/2019 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., на въззивно решение № 349/11.02.2019 г. по възз. гр. д. № 4639/2019 г. на Софийски апелативен съд и на потвърденото с него решение № 3334/28.05.2016 г. по гр. д. № 5110/2015 г. на Софийски градски съд. Производството по Глава ХХІV ГПК – „Отмяна на влезли в сила решения” е за защита срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. В т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г. е изяснено, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая, искането за отмяна касае определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ГПК. Съдебният акт на касационната инстанция не попада в посоченото в тълкувателното решение изключение и подадената срещу него молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като е процесуално недопустима. В молбата – уточнение вх. № 8372/29.10.2020 г. М. Д. е поискала прогласяване нищожността както на определението на ВКС, така и на решенията на предходните инстанция – въззивно решение № 349/11.02.2019 г. по възз. гр. д. № 4639/2019 г. на САС и решение № 3334/28.05.2016 г. по гр. д. № 5110/2015 г. на СГС. Изложени са подробни съображения за допуснати от съда нарушения и неправилно приложение на нормите на ТЗ и ЗЗД при разглеждането на оспорения договор за продажба на недвижим имот от 31.08.2007 г., обективиран в нотариален акт № 171, т. ІV, рег. № 2423, н. д. № 725/2007 г. Доводите на молителката за нищожност на посочените съдебни актове са ирелевантни за производството по отмяна, което има за предмет неправилни, а не нищожни съдебни решения. Съгласно нормата на чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на решението, респ. определението, може да се предяви по исков ред безсрочно, или чрез възражение, ако страната счита, че има правен интерес от това. Исканията за прогласяване нищожността на съдебните актове не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения и само на изчерпателно изброените основания по чл. 303 и сл. ГПК. Следва да се отбележи още, че молбата за отмяна съдържа само формално цифрово позоваване на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т.2 и чл.304 ГПК, но в нея липсва изложение по смисъла на чл. 306, ал. 1 ГПК. Наведените оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от инстанциите при постановяване на съдебните актове, са неотносими за отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение