Решение № 9854 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13728/2017 г.

Решение № 9854 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13728/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет С., чрез адвокат Манчев, срещу решение № 466/16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 851/2016 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата и допълнително представени от адвокат Дерменджиев писмени бележки се излагат доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обзсилването му като недопустимо, алтернативно отмяната му като незаконосъобразно и постановяване на друго по съществото на спора, с което се потвърди обжалваното пред съда решение на Общински съвет С.. Претендира разноски по делото. Ответникът - "Варварски минерални бани" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат Соколова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по жалбата на "Варварски минерални бани" ЕООД против Решение № 484, взето с Протокол № 21/25.10.2016 г. от редовно заседание на Общински съвет С., с което: 1. Приема ред и условия за извършване на услугата водопренос по общински водопровод за минерални води на територията на община С., като неразделна част от решението; 2. Дава съгласие кмета на общината да сключва договори за водопренос на минерални води по общински водопровод след решение на общински съвет с ползвателите на минерална вода, когато са налице условия за това, съгласно приетите ред и условия; 3. Определя единична цена за водопренос на минерална вода по общински водопровод в размер на три лева за кубичен метър без ДДС; 3. Определя еднократна такса за присъединяване към общински водопровод в размер на осемстотин лева без ДДС; 4. Дава съгласие кмета на общината да може да разпорежда принудителни административно-наказателни мерки. От правна страна решението се основава на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и Закона за водите, а от фактическа на предходно свое решение, с което е дадено съгласие за преминаване в собственост на общината на обект "Трасе на водопровод за минерални води, преминаващ през землищата на с. В. и с. В. дол, община С.". С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: в него са посочени правни норми, неотносими към взетото решение; изобщо не е посочен ЗМДТ, като основен закон, регулиращ реда и начина по който се събират местни такси или се определят цени на услуги; в нарушение на чл. 9 ЗМДТ не е спазена формата на акта, а именно приемане на наредба. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по жалба от лице, за което не е налице правен интерес от оспорването на приетото от него решение. Производството пред съда е образувано по жалба на "Варварски минерални бани" ЕООД, на което дружество е издадено разрешително за водовземане на минерална вода от находище "В." - № 15 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, с. В., с обект на водоснабдяване - хотелски комплекс в същото село. С. разрешителното захранването на обекта следва да се осъществи от изграденото отклонение на довеждащия водопровод от сондаж № 3. Установено е по делото от заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Кирков и приложенията към него, че довеждащия водопровод, с отклонение от който дружеството жалбоподател взема вода е единствен и е този, предмет на обжалваното пред съда решение на общинския съвет. Тъй като с това решение се определят условия и ред за ползването на този единствен довеждащ водопровод, въвеждат се цени за водопреноса и такса за включване към него, несъмнено за дружеството е налице правен интерес от оспорването му. С решението се засягат негови законни права и интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, на която разпоредба се основава решението на Общински съвет С., общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Неоснователно е твърдяното от касационния жалбоподател, че решението му се явява законосъобразен акт на управление, при законово дадени правомощия, тъй като с него се предвижда ползването на имот, общинска собственост, с единствен адресат кмета на общината. Предоставените от чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА правомощия на общинския съвет могат да бъдат осъществени единствено и само по реда и при условията, визирани в специалните закони, с оглед вида на общинското имущество. В случая решението на общинския съвет се основава на Закона за водите, без посочване на конкретни разпоредби от него, в изпълнение на които да е прието. Отделно от това, с него се въвеждат такси и цени на услуги, които разпореждания излизат извън обема на правомощието "управление" по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Изводът на първоинстанционния съд, че това може да стане единствено с нормативен акт, съгласно чл. 9 от Закона за местните данъци и такси е верен, но в случая не се касае до правоотношения допустими за нормативно регулиране от общински съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по висока степен обществените отношения с местно значение. Обществените отношения по регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните услуги, каквато е и услугата по доставка на вода, са уредени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и подзаконовите актове по прилагането му, и те не предвиждат правомощия на общинските съвети по регулиране на тези обществени отношения. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗРВКУ регулирането на В и К услугите се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране, която, според чл. 6, ал. 1, т. 3 от с. з.. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проекти за нормативни актове, предвидени в този закон. Съобразно представената му от закона компетентност с постановление от 18.01.2016 г. Министерският съвет на Р. Б. е приел Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, с която наредба, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 4 се регулират цените по които операторите доставят вода на потребителите и присъединяват потребителите към водоснабдителните системи. Условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и каанализационни мрежи и съоръжения, редът за сключване на договори за присъединяване и условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от своя страна са уредени с Наредба № 4 от 14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 135, т. 15 от Закона за водите. С оглед гореизложеното, решението на Общински съвет С., с което ся приети ред и условия за извършване на услугата водопренос, сключване на договори за такъв, определена е цена и такса за осъществяването му и принудителни административно-наказателни мерки при неизпълнение, се явява нищожно, като издадено без законово основание, при липса на предоставена от закона материална компетентност. Предвид изложеното, като е приел, че административният акт е валиден но незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваното решение бъде обявено за нищожно. Решението е неправилно и в частта му, с която е осъдена община С. да заплати разноски по делото в размер на 1800 лева, адвокатски хонорар. Жалбоподателят "Варварски минерални бани" ЕООД е представляван по делото от адвокат Соколова по силата на представено по делото пълномощно без дата. Съгласно представен списък на разноските се претендират такива в размер на 1800 лева адвокатско възнаграждение, по представени фактури от 11.01.2017 г. и 03.07.2017 г. и платежни нареждания. Извършените плащания не основават искането за присъждане на заплатените суми като разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер следва да бъде справедлив и обоснован. Такъв договор, от който да произтичат направените плащания, по делото не е представен. По изложените съображения неоснователно е искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция, тъй като също се основава на фактура и платежно нареждане, без установяване на договорно задължение за плащане. С оглед изхода на спора неоснователно е и искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение