Определение № 518 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Н., П. И. П., Д. И. К., Й. И. П., И. Е. С. и С. Е. Ц. срещу въззивно решение № 593 от 12.12.2019г., постановено по в.гр.д.№ 212/2019г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1226 от 12.12.2018г. по гр.д. № 1392/2017г. на Великотърновския районен съд в уважителната му част, с която по предявените от касаторите искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че А. В. А. не е собственик на УПИ * в кв.28 по плана на [населено място], общ.В.Т.; В. А. И. не е собственик на 7/8 ид.части от този имот, а Г. И. В. не е собственик на УПИ * в кв.28, и вместо това е отхвърлил като неоснователен иска срещу В. А. В. за 7/8 ид.части от част от поземлен имот с пл.№ * в стр. кв.28 по плана на [населено място], с площ от 2830 кв.м, за която са отредени УПИ * и УПИ *; иска срещу А. В. А. за посочения имот изцяло, както и иска срещу Г. И. В. относно УПИ * в кв.28 изцяло. В случая решението на районния съд е било обжалвано и от ищците в първоинстанционното производство в частта, с която искът им срещу В. А. В. е отхвърлен за 1/8 ид.част от УПИ * в кв.28 по плана на [населено място] и въпреки, че в мотивите към решението си въззивният съд е приел този иск за изцяло неоснователен, в диспозитива на решението липсва изразена воля относно тази 1/8 ид.част, т.е. не е налице потвърдителен диспозитив. В тази хипотеза се касае за очевидна фактическа грешка, която компетентен да отстрани по реда на чл.247 ГПК е въззивният съд. С оглед изложеното настоящото производство като преждевременно образувано следва да се прекрати, а делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.