Определение № 378 от 03.08.2010 г. на ВКС по д. № 7/2010 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 378 София 03.08.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 7/ 2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК във вр. с чл. 286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Ст. Рафаилов в качеството му на процесуален представител по делото на О. К. против разпореждане от 12.03.2009 г. на Сливенския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК е върната подадената от О. К. касационна жалба вх. № 1630/ 12.03.2009 г. против решение № 10 от 28.01.2009 г. по в.гр.д. № 643/08 г. на Сливенския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да направи извод, че подадената от О. К. касационна жалба е просрочена, Сливенският окръжен съд е приел, че съобщението за изготвеното въззивно решение е било връчено на страната на 09.02.2009 г., а касационната жалба е подадена на 11.03.2009 г., т.е. след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. Това разпореждане е неправилно. Действително от данните по делото се установява, че преписът от изготвеното въззивно решение е бил връчен на жалбоподателя на 09.02.2009 г. и съобразно правилата на чл. 60 ГПК за изчисляване на сроковете, срокът по чл. 283 ГПК е изтекъл на 09.03.2009 г. Съдът обаче не е съобразил, че във въззивното решение по грешка е било посочено, че същото може да се обжалва в 30 - дневен срок от съобщаването му и в такъв случай касационната жалба се явява подадена в определения от съда срок, който изтича на 11.03.2009 г. Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК когато съдът определи по- дълъг от определения в закона срок, извършеното действие след законния срок, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Затова като е разпоредил връщане на касационната жалба като просрочена, въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Сливенския окръжен съд за администриране на касационната жалба от О. К.. Водим от гореизложеното съдът