Решение № 1887 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Ю. Ч., Н. А. Ч. и Р. А. Ч. против решение № 8779 от 15.10.2025 г., постановено по адм.д. № 1006/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му. Ответникът – кметът на община Карлово, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на З. Ю. Ч., Н. А. Ч. и Р. А. Ч. против заповед № РД-267/19.03.2025 г. на кмета на община Карлово, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж „Плътна ограда“, находяща се в [УПИ], кв. 32 по регулационния план на [населено място], община Карлово. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ и предвид категорията на строежа VI. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма, като в същият са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Установено е, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано описаното незаконно строителство и е изготвена окомерна скица. При изготвяне на акта е присъствал един от жалбоподателите и възражения срещу същия не са депозирани. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че плътната ограда е изпълнена на вътрешната регулационнна граница на [УПИ], кв. 32 по регулационния план на [населено място], община Карлово с широчина 15 см., височина 2.20, като по дължината на оградата има две колони с височини 2.60 и 2.72 м. Процесният строеж е индивидуализиран. Установено е, че е изпълнен на два етапа, като надстрояването на оградата до 2.20 м. е извършено около 2020 - 2022 г. (показанията на разпитаните по делото свидетели – Х. Я. и П. М.). Плътната част на оградата е 2.20 м. в южната част, като в близост до нея – на по-малко от 1 м. разстояние в съседния УПИ се намира жилищна сграда, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Съгласно правилото на чл. 48, ал. 4 ЗУТ при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. В случая оградата е на по-малко от 1 м. до жилищната сграда в съседния имот, съгласие на собственика не е налице. За строителството на оградата не е издадено разрешение за строеж. От изложеното следва, че процесния строеж е незаконен и подлежи на премахване. Строежът във вида, разпореден за премахване, е извършен около 2020 – 2022 г., както бе посочено по-горе, поради което същият не е търпим. Доводите в касационната жалба, че след като строежът на оградата е извършен на два етапа, то премахването й изцяло, а не само на частта над 60 см. е непропорционално, са неоснователни. В случая е налице един строеж, за който не е издадено разрешение за строеж и същият подлежи на премахване. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъдят З. Ю. Ч., Н. А. Ч. и Р. А. Ч. да заплатят на община Карлово сумата 102 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,