Определение № 10 от 08.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 804/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. П. от АК-С., срещу разпореждане № 40855 от 01.11.2012 г. по гр.д. № 10931/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение, 1 с-в, с което е върната частна жалба с вх.№ 1014559/30.03.2012 г. срещу разпореждане от 19.03.2009 г. на Софийски районен съд, 60 с-в по гр.д. № 43236/2008 г., на основание чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в законоустановения срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната си жалба според дадените указания по реда на чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 1 и чл. 260, т. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, получени от пълномощника му адв. К. П. на 17.10.2012 г., за уточняване дали обжалва разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване производството, постановено с разпореждане на 19.03.2009 г. по гр. д. № 43236/2008 г. и е върната исковата му молба, или някакъв друг съдебен акт и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, я е върнал. Разпореждането е правилно. К. е депозирал частна жалба с вх. № 1014559/30.03.2012 г. срещу определение от 19.03.2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 60 с-в по гр.д. № 43236/2008 г. Тъй като такова определение не е постановено от първонстанционния съд по гр.д. № 43236/2008 г., с разпореждане от 20.08.2012 г. на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да посочи кой конкретен съдебен акт обжалва и какви са пороците му като при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Съобщението е получено при условията на чл. 51, ал. 1 ГПК в кантората на пълномощника му адв. П. на 02.10.2012 г. като на 08.10.2012 г. от адв. П. е депозирано уточнение към жалбата, в което излага, че обжалва разпореждането/без да конкретизира кое/ на Софийски районен съд, ГК, 29 с-в, по гр.д. № 36417/2008 г. Тъй като е посочено друго първоинстанционно дело на друг съдебен състав, отново с разпореждане от 09.10.2012 г. частната жалба е оставена без движение с указания в едноседмичен срок жалбоподателят да уточни дали обжалва разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване производството, постановено с разпореждане на 19.03.2009 г. по гр.д. № 43236/2008 г. и е върната исковата му молба, или някакъв друг съдебен акт, което е получено от адв. П. на 17.10.2011 г. И тъй като в указания срок не са изпълнени указанията на съда, с обжалваното разпореждане № 40855 по гр.д. № 10931/2012 г. на СГС, ГК, І отделение, 1 с-в, частната жалба е била върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В случая след като въпреки дадените изрични указания на съда с разпореждане от 20.08.2012 г. и от 09.10.2012 г. и уведомяване на страната за неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания по привеждане нередовната частна жалба в съответствие с изискването на чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 1 и чл. 260, т. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, жалбоподателят Б. Д. А. не е изпълнил тези указания на администриращия съд, то и връщането на частната жалба като нередовна, е правилно. Обжалваното разпореждане на въззивния съд е постановено при точно спазване на изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърдено. В заключение правилно въззивният съд е приел, че касаторът не е отстранил нередовностите на частната жалба в указания срок, въпреки дадената му затова два пъти възможност от въззивния съд, поради което следва да се приложат последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и частната жалба бъде върната. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,