Определение № 13179 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2024 г.

Производството е по чл. 306, ал. 5 от АПК. Образувано е по жалба от адв. Д. Х. Драгиева срещу Разпореждане № 25 от 09.08.2024г. на председателя на втора колегия на Върховния административен съд (ВАС), постановено по административно – наказателно производство (АНП) № 25/2024г. по описа на ВАС, с което на основание чл. 306 ал. 2 АПК е оставено без уважение искането й за налагане на административно наказание по реда на чл. 304 ал. 1 АПК на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 5509 от 26.05.2023г. по адм.д. № 11418/2022г. на ВАС, петчленен състав. Доколкото тази жалба е подадена против разпореждане, съгласно чл.229 ал.1 от АПК следва да се приеме за частна жалба. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Претендира се отмяна на същото и решаване на искането по същество. Ответникът – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) чрез упълномощен представител изразява становище за неоснователност и необоснованост на частната жалба. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното разпореждане е отказано да бъде наложено по искане на частната жалбоподателка административно наказание глоба по чл. 304, ал. 1 от АПК на КОНПИ за неизпълнение на влязло в сила № 5509 от 26.05.2023г. по адм.д. № 11418/2022г. на петчленен състав на Върховен административен съд. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК могат да бъдат обжалвани само разпорежданията, постановени по този ред, с които се налагат наказания, като активно легитимирано е само наказаното за нарушение по чл. 304 от АПК лице, а лицето, което е отправило искане за наказване поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане. (Определение № 7364 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5335/2013 г.; 5-членен с-в Определение № 9099 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2014 г., 5-членен с-в; Определение № 13006 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2014 г., 5-членен с-в) Именно на тази плоскост трябва да се разгледат и доводите на частния жалбоподател за нарушено право на защита и липсващо ефективно вътрешно правно средство за защита. След като инициаторът на производството по чл. 306 от АПК не е страна в производството, то и евентуални негови права и законни интереси не биха могли да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство. За пълнота - реализирането на правата по влязло в сила съдебно решение се осъществяват по реда на глава 5 АПК Изпълнение на административните актове и съдебните решения, която правна възможност стои на разположение на частния жалбоподател и понастоящем. При съобразяване на така действащата уредба страните в производството по чл. 306 от АПК са наказващия орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 от АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание, като този извод следва и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат негови права и интереси. Поради това адв. Д. Х. Драгиева не е активно легитимирана да обжалва постановеното разпореждане на на председателя на втора колегия на Върховния административен съд в производството по чл. 306 от АПК и частната й жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а делото пред Върховния административен съд бъде прекратено. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответника е бил представляван от юрисконсулт, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,