Определение № 2498 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на В. Ю. Ю. от гр. Кърджали, подадено чрез адв. С. Димова, за допълване на решение № 10979 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2798/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът не е присъдил направените пред първоинстанционния съд разноски, поради което се иска допълване на постановеното по делото решение в тази му част. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни не изразяват становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е отменил решение № 405 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 176/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, и вместо него е постановил ново, с което е прогласил за нищожен оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт – заповед № 353/14.04.2016 г. на кмета на Община Кърджали. С решението Община Кърджали е осъдена да заплати на жалбоподателя В. Ю. Ю. сума в размер на 1970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ лева, представляваща направени разноски за касационната инстанция. При тези факти, настоящата инстанция приема, че подаденото от В. Ю. Ю. искане, представлява по същество такова за изменение на решението в частта му за разноските, а не за неговото допълване, както е посочено в него, тъй като със съдебния си акт, съдът вече се е произнесъл по отношение дължимостта на разноските, като се оспорва единствено техният размер. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая в подадената от В. Ю. Ю., чрез адв. С. Димова, касационна жалба до Върховния административен съд е направено изрично искане за присъждане на „направените по делото разноските“, без да е заявено искане за присъждане на разноските, извършени и пред първата съдебна инстанция по образуваното пред Административен съд – Кърджали адм. дело № 176/2023 г. В постъпилата по адм. дело № 2798/2024 г. по описа на Върховен административен съд молба на касатора от 01.05.2024 г., в която са изложени съображения по същество на спора, също е направено искане за присъждане на „направените по делото разноски, съгласно приложения към касационната жалба договор за правна помощ“, но липсва искане за присъждане на разноските, направени пред първата инстанция. От касатора е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който те са посочени в общ размер на 1970.00 лева, в какъвто размер са и присъдени от съда с решението. Ето защо със съдебния акт, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по направеното от касатора искане за присъждане на разноски по адм. дело № 2798/2024 г. по описа на Върховния административен съд и е присъдил на В. Ю. Ю. разноските, направени по това дело, съгласно неговото искане и в размер, съответен на представените доказателства за извършването им, представляващи 70.00 лева заплатена държавна такса за образуване на касационното производство, 650.00 лева депозит за възнаграждение за особен представител и 1250.00 лева адвокатско възнаграждение. По този начин претенцията на касатора е уважена и съдът се е произнесъл по конкретното искане, с което е бил сезиран с касационната жалба, поради което при липса на направено своевременно искане за присъждане и на разноски по първоинстанционното дело, т.е. за две съдебни инстанции, съдебното решение не следва да бъде изменяно в частта му за разноските, като размерът на същите е правилно определен. По изложените съображения искането на В. Ю. Ю. за изменение на решение № 10979 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2798/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,