Решение № 58 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1009/2013 г.

Решение № 58 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1009/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 1390/13.06.2012 по т. д № 891/2011 по описа на Софийския апелативен съд, с което: 1. е отменено първоинстанционното решение № 163 от 5.11.2012 г. по т. д. № 304/2010 на ОС-Благоевград и вместо него е постановено осъдително решение по иска на "Е. П. проспектс/България/" Е. - София срещу касатора за сумата от 3 755,19 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и 2. е потвърдено същото решение в частта, с която и развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за покупко-продажба на апартамент № С 18 в комплекс С. Л. 3 -гр. Б., съгласно нот. акт № 184, т. V, рег. № 4703 н. д. № 934/08 на нотариус В. с рег. № 489 на НК и ответникът-касатор като продавач е осъден да заплати на ищеца-купувач по разваления договор сумата от 136 206 евро -платена на отпаднало основание продажна цена и 13 260,60 евро-неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, В ЧАСТТА, с която е присъдено в полза на "Е. П. проспектс/България/" Е. - София като разноски адв. възнаграждение. Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос за задължението на въззивния съд при пропуски на първата инстанция по съдържанието на доклада по чл. 146, т. 4 и т. 5 ГПК да допълни същия Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че договорът, чието разваляне се претендира от купувача "Е. П. проспектс /България/" Е. чрез иска по на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията от страна на продавача по него [фирма]-София е бил валидно сключен: при спазване изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ по отношение на дружеството-купувач, съгласно изразено в протокол от 15.07.2008 г. съгласие на едноличния собственик на капитала на "Е. П. проспектс/България/" Е. - София и при надлежно упълномощаване за сделката с пълномощно отговарящо на изискванията за форма, доколкото съгласно чл. 61 КМЧП това се преценява според правната уредба на държавата, в която е съставено пълномощното-в случая Великобритания и ответникът не е ангажирал доказателства за несъответствие с тази правна уредба. Тези условия за валидност на сделката са налице и по отношение на дружеството - продавач протокол от 30.05.2007 г. от ОС на съдружниците в [фирма] и пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя за продажба на процесния апартамент от 9.08.2007 г. Пълномощното е съставено при действието на редакцията на правната разпоредба на чл. 37 ЗЗД преди изменението /в сила от 1.03.2008 г./, поради което нотариалната заверка на подписа е достатъчно като форма за неговата валидност. Без значение е обстоятелството, че самата сделка е сключена след влизането в сила на последващата редакция, която изисква едновременна заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, тъй като нормата на чл. 37 ЗЗД е материалноправна и няма обратно действие. От страна на продавача -ответник по иска не е налице изпълнение на задължението му по договора за покупко-продажба в срок до 15.12.2008 г. да представи на купувача документ за въвеждане на сградата, в която е предметът на продажбата в експлоатация, което по волята на страните изразена в договора е основание за търсене на неустойка за забава в размер на 0,1 на сто за всеки просрочен ден от продавача и за разваляне на самия договор. С оглед изложеното съдът е счел за основателен както конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, така и тези за връщане на платената на отпаднало основание продажна цена и за заплащане на направените от купувача във връзка със сключването на договора разходи и за неустойка. Относно правният въпрос от значение за изхода на спора: за задължението на въззивния съд при пропуски на първата инстанция по съдържанието на доклада по чл. 146, т. 4 и т. 5 ГПК да допълни същия, с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК в т. 2 се приема, че съдът не следи служебно за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изготвения доклад по делото, а само когато в самата въззивна жалба се съдържа обосновано оплакване за наличие на такива нарушения. Изключение прави само случая, в който дадената от пъроинстанционния съд правна квалификация е правилна, която хипотеза не касае стоящия случай. С постановяването на това ТР съществуващата противоречива практика на съдилищата и ВКС/ решения по чл. 290 ГПК/ е преодоляна. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. В самата въззивна жалба от страна на ответника по иска-настоящ касатор не са били наведени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изготвения доклад по делото и следователно не е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда с това, че същият служебно не е допълнил същия с произнасяне относно даване на указания за разпределение на доказателствената тежест, доколкото в случая за него липсва подобно процесуално задължение /в тази насока-цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК в т. 2/. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 37, ал. 1 ЗЗД, досежно формата на пълномощното, с което упълномощава едно лице да прехвърли вещни права върху недвижим имот, при положение, че самата сделка по упълномощаването е извършена преди влизане в сила на законовата редакция на разпоредбата преди изменението /в сила от 1.03.2008 г./, поради което нотариалната заверка на подписа е достатъчно като форма за неговата валидност. Липсва изрично придадено обратно действие на нормата в редакцията и в ДВ бр. 59/2007 г., което изключва приложението на новата редакция за заварени случаи, както относно материалноправни норми, така и при завършен фактически състав на процесуални такива- чл. 14, ал. 2 ЗНА. Относно действителността на сключените процесни договори, при твърдяната, но неустановена по делото липса на съгласие на принципала по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, то с Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, се приема, че Решение на ОС на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него. Следователно и наведеното оплакване основано на доводи в противната насока е неоснователно. Оплакването в частта от касационната жалба срещу обжалваното въззивно решение в частта за потвърждаване първоинстанционното решение, В ЧАСТТА, с която е присъдено в полза на "Е. П. проспектс/България/" Е. - София като разноски адв. възнаграждение също е неоснователно, тъй като на стр. 224 от преп. по т. д. № 304/2009 г. на БОС фигурира представеното банково авизо за реално плащане на сумата от страна на ищцовото дружество по сметка на съответното адв. дружество. По отношение на разноските пред ВКС: В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят реално направените разноски в общ размер на 12 908,47 лева, съгласно списъка по чл. 80 ГПК и представените по делото пълномощно, фактури и платежни нареждания за преводи на сумата. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение