Определение № 1670 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. На 10.06.2024 г. в Административен съд Пловдив е постъпила молба от „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Цито Медика“ ООД, ЕИК 115606878, чрез адв. Мянева, за изменение на постановеното по настоящето дело Решение № 6905/05.06.2024 г. в частта за разноските. Директорът на дирекция „ОДОП“ Пловдив чрез юрк. Рашева оспорва основателността на заявеното искане по подробно изложени съображения. Искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо – Определение № 1503/18.02.2025 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС, а разгледано по същество - неоснователно, поради следните съображения: Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и невиновна. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. Молителят поддържа несъразмерност и несправедливост на претендираното и присъдено юрисконсулство възнаграждение, аргументирайки се с неучастие на представител на директора на дирекция ОДОП Пловдив в откритото съдебно заседание, непредставяне на доказателства от негова страна и липсата на фактическа и правна усложненост на спора. Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. ". Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. При съобразяване на фактическата и правна усложненост на спора (оспорват се няколко фактически и правни основания на РА), съдържанието на осъществената от юрк. Рашева процесуална защита – подробно аргументирано писмено становище по съществото на спора с обсъждане на събраните пред инстанцията по същество доказателствата и доводи по всички възражения на касатора, настоящият състав приема, че присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 939,45 лв. съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на касатора защита, както и на принципите на справедливост и обоснованост. Въз основа на изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,