Определение № 87 от 24.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 288/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1784 от 21.02.2020 г., подадена от „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Л. Д.-М., с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение № 17 от 19.02.2020 г. по т.д. № 288/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., в частта за разноските, като в полза на застрахователя се присъди претендираното с отговора на касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответниците по молбата – Е. П. Д. и Л. Н. Т., по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не са заявили становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. С решение № 17 от 19.02.2020 г. по настоящото дело, чието изменение в частта за разноските се иска, е отменено решение № 2127 от 08.08.2018 г., постановено по в.гр.д. № 5311/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 -ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. Д. и Л. Н. Т. срещу „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД /с предишно наименование „ХДИ Застраховане“ АД/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над по 10 000 лв. до по 80 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния 14-годишен син Н. Л. Н., настъпила в резултат на ПТП на 28.11.2012 г., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г., и вместо това застрахователното дружество е осъдено за заплати на Е. П. Д. и Л. Н. Т. допълнително по още 70 000 лв., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част, в която въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от ищците, въззивното решение е оставено в сила. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това решение ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото от страна на касаторите, но е пропуснал да се произнесе за дължимите в полза на ответника по касация разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, доколкото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД е обективираното както в отговора на касационната жалба, така и в допълнително постъпила молба преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание. С оглед материалния интерес по спора пред касационната инстанция и съобразно отхвърлената от ВКС част от исковете, настоящият състав преценява, че защитата на дружеството – ответник по касация в производството пред ВКС, се изразява в депозиране на отговор на касационната жалба от неговия процесуален пълномощник – юрисконсулт Д.-М., като в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК са развити както доводи по допустимостта на касационното обжалване, така е мотивирано и становище за неоснователност на касационната жалба. В случая е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед изхода на спора в касационната инстанция, видът и количеството на извършената дейност по см. на чл. 37 от Закона за правната помощ, дължимото на ответника по касация юрисконсултско възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се определи в размер на 189.45 лв. В този смисъл следва да се измени и решението в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение