Решение № 4593 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 215/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Ю. И. А. с адрес в гр. Перущица, чрез адвокат М. Иванчева от АК – Пловдив против Решение № 9682/05.11.2025г. по адм. дело № 1396/2025г. на Административен съд – Пловдив. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение № 2153-15-102/16.06.2025г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жалба против разпореждане [номер]/Протокол № 01134/08.04.2025г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив. Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно с искане за отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ – Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата. Участващия в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което не се признава осигурителен стаж за периода от 14.10.1981г. до 01.09.1989г. с продължителност 07г. 10м. и 15 дни да е от втора категория по т. 31б от отм. ПКТП, както и дали е работила с органични разтворители като работник на длъжността „саяджия“ в обувен завод „П. Ченгелов“, преименуван на „Флавиа“АД. Административният орган приема от фактическа страна, че не се установява факта да е работила с органични разтворители, а от друга страна, разпоредбата на т. 31 б от отм. ПКТП е влязла в сила след полагане на осигурителния стаж. Същите фактически изводи извежда и административния съд в мотивите си към обжалваното решение, поради което е изведен правен извод за неоснователност на жалбата. Решение е неправилно. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е поставено в зависимост от материални предпоставки – осигурителен стаж от определена категория и възраст. Тези материални предпоставки се преценяват към момента на упражняването му. Това означава, че осигурителния стаж, времетраене и категория ще се преценяват именно към момента на упражняване на правото на пенсия. Промените които са настъпили при фактическото провеждане на стажа като условия на труд и уреждането според закона от коя категория е, ще се преценяват също при упражняване на правото. Изключение от това правило е налице в § 9 от ПЗР на КСО, който предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава да осигурителен стаж по този кодекс. Това означава, че за осигурителния стаж до 31.12.1999г. ще се прилагат разпоредбите относно категорията труд, действащи към 31.12.1999г. Това означава, че труд, който по време на полагането ако е бил от втора категория, съгласно материална норма действаща по време на полагането му, и след това се промени закона и към 31.12.1999г. вече е от друга категория, то следва да се приложи, нормата, действаща към 31.12.1999г. и стажът да се зачете от категорията, която го зачита закона, действащ към 31.12.1999г. Обратно, ако трудът, както в случая е от трета категория в периода до 1989г., ако след това е настъпила промяна в нормативната уредба, действаща и към 31.121999г. го определя от втора категория, то следва да намери приложение уредбата, действаща към 31.12.1999г., а не уредбата към момента на полагане на труда. Както се посочи, това е израз на приложение на материалния закон, към юридическите факти, към момента на упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и няма нищо общо с обратното действие, защото нормата действа занапред и в хипотезата си урежда юридическите факти от които зачита права, когато има упражнено право. В случая разпоредбата на т. 31б от отм. ПКТП ще намери приложение ако се установи, че условията на труд са включвали работа с лепила с органични разтворители, който въпрос е фактически и е следвало да бъде установен с назначаването на експертиза от специалист по труда, което не е извършено и налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение