Определение № 160 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1121/2020 г.

Производство по чл.278, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на И. Л. А. срещу определение № 721/31.10.2019 г. по гр.д. № 3971/2019 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане касационната жалба вх. № 3008/05.09.2019 г. на И. Л. А. срещу решение № 3319 от 22.07.2019 г. по в.гр.д. № 350/2019 г. на Благоевградския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изр.ІІ ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение № 721/31.10.2019 г., тричленен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е констатирал, че касационната жалба от И. Л. А. е подадена след едномесечния срок по чл.283 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане като просрочена. Срещу определението на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е подадена частна жалба от И. Л. А., който твърди, че е неправилно, тъй като не му е връчено съобщение за постановеното решение, преди уведомяването му по телефона на 31.08.2019 г., че е изготвено решение от окръжния съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира определението за правилно и съобразено с изискванията на закона, с оглед на което следва да бъде потвърдено поради следното: Преди постановяването на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на администриращия съд, който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име изхожда жалбата и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване съгласно чл.7, ал.1 ГПК. В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е упълномощил адвокат И. П. от АК-Б. с пълномощно на 17.09.2015 г., в което изрично е посочено, че ще представлява И. Л. А. пред РС Г.Д. до приключването му пред всички /“вс.“/ инстанции. По делото липсват доказателства за оттегляне или отказ от пълномощия на адвокат П., за което да е уведомен съдът, пред който се гледа делото, с оглед на което се налага извод, че съобщението от 30.07.2019 г. е връчено редовно на страната, чрез упълномощения му представител, при условията на чл.51 ал.3 ГПК. Касационната жалба е подадена по пощата на 03.09.2019 г., но след изтичане на едномесечния срок по чл.283 ГПК, поради което правилно е оставена без разглеждане като просрочена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение