Определение № 1327 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4300/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от Я. С. и Н. Ф., чрез адв. С. Б., за изменение на определение № 6022 от 20.12.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с искане присъдените на ответниците И. Г. Г. и Р. Я. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 6415 лв. да бъдат намалени поради прекомерност. Ответниците по молбата И. Г. Г. и Р. Я. Г., представлявани от адв. П. Х., са подали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по настоящото дело определение № 6022 от 20.12.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 278 от 10.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 936/2021 г. на Софийския апелативен съд и касаторите Я. С. и Н. Ф. са осъдени да заплатят на ответниците по жалбата И. Г. Г. и Р. Я. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на по 6415 лв. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от тях. Според чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски при отхвърляне на иска, респ. на жалбата, като с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Според практиката на ВКС /определение № 4235 от 29.06.2024 г. по гр. д. № 236/2024 г., ІІІ г. о., и др./ при обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно, но в хипотезата на субективно предявени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай. В настоящия случай е налице субективно съединение на искове по чл. 124, ал. 1 ГПК /исковата молба е подадена от посочените две ищци, както и от П. И. Х. Г. и Е. М. Б. Д. Г. срещу двамата ответници/, осъществената от пълномощника на ответниците по касационната жалба на Я. С. и Н. Ф. защита е идентична и спорът не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване и по касационната жалба на Я. С. и Н. Ф. е депозиран един отговор от името на двамата ответници, чрез пълномощника им адв. П. Х.. С оглед на това, настоящият състав на ВКС намира за основателно направеното от касаторите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения от по 6415 лв., поради което същите следва да се редуцират до сумата от по 3500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,