Решение № 312 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 226/2009 г.

Решение № 312 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 226/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр. д. № 1098/02 г. от 13.10.07 г., с което е отхвърлена молбата му за тълкуване на влязлото в сила решение по делото от 13.01.03 г. по иска с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба СБПФЗДПЛР "Цар Фердинанд" ЕООД, гр. И. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК, отм. срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима, но неоснователна: С обжалваното въззивно решение е отхвърлена молбата на касатора за тълкуване на влязлото в сила решение по съществото на спора, в частта му по иска с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 1536 лв. Прието е, че въззивният съд не се е произнесъл по тази претенция, отхвърлена с първоинстанционното решение, тъй като тя не е била предмет на въззивното производство, въведен с жалбата. Затова няма и какво да тълкува по реда на чл. 194 от ГПК, отм. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: С исковата молба ищецът, сега касатор е предявил срещу ответника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. С последния, ищецът е поискал да му се присъди пълната сума на обезщетението за неползван платен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, като се признае неоснователността на извършеното от работодателя прихващане с негови вземания за обезщетение по чл. 221 от КТ и за суми по договор за следдипломно обучение. Искът е разгледан от първоинстанционния съд, като кумулативно съединен с тези по чл. 344, ал. 1 от КТ, и отхвърлен като неоснователен. Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в тази част, вкл. със сега изложените доводи, че искът следва да се счита евентуално съединен, поради обусловеността му от прекратяването на тр. правоотношение, на която се е позовал първоинст. съд. При кумулативно съединяване на иска, след като първоинст. съд се е произнесъл по същество с отхвърлянето му, ищецът е следвало да обжалва решението, за да запази висящността на спора и промени този неблагоприятен резултат. Не го е сторил и решението на РС по иска е влязло в сила. Така искът не е бил предмет на въззивно разглеждане и произнасяне и по него не е постановено решение на ОС, което да се тълкува или да подлежи на поправяне поради очевидна фактическа грешка, твърдения за която молбата също съдържа. Дори да се приеме, че искът е предявен като евентуален и висящността по него е запазена с обжалване на решението по гл. иск - ТР № 1/01 г., т. 15, ищецът е пропуснал срока по чл. 193 от ГПК, отм., поради което молбата му не може да се разгледа и като такава за допълване на решението. Затова въззивният съд не е нарушил закона, отхвърляйки молбата за тълкуване на въззивното решение, подадена на осн. чл. 194 от ГПК, отм. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.