Определение № 2810 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5400/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба с вх. № 93757/16.10.2023 г. подадена от В. А. Т., чрез адв. В. П. Я. – САК, против разпореждане № 10175 от 11.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. на СГС, с което е върната частна жалба срещу определение № 3884/27.03.2023 г. в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. по описа на СГС. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството „Електра“ ЕООД. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови и приеме, че подадената от името на В. Т., чрез адв.Е. А., частна касационна жалба вх.№ 43473/09.05.2023 г. е просрочена, въззивният съд е приел, че препис от обжалваното определение № 3884/27.03.2023 г. е връчен на процесуалния ѝ представител на 26.04.2023 г. и срокът за обжалване изтича на 03.05.2023 г. /сряда, присъствен ден/, а частната жалба е депозирана на 09.05.2023 г., т.е след срока, и подлежи на връщане. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за основателна по следните съображения: Основателно е възражението по сега разглежданата частна жалба, че заповед № РД – 08 – 6376 от 10.12.2021 г. на председателя на СГС, която е отменена с Решение по адм.д. № 10809/2022 г. на ВАС, не представлява пречка съда да регистрира подадената по ел. поща касационна частна жалба от адв.Е. А., макар същата към момента на първото й подаване, да не е била подписана с КЕП. В решението на ВАС е прието, че неподписаният електронен документ, постъпил и регистриран в съда, има процесуално значение като всеки друг обективиран във физически носител неподписан документ и поради липса на доказателства за неговото авторство същият следва да се остави без движение и да се дадат указания до лицето, сочено като негов автор в указания от процесуалния закон срок да го подпише-било чрез квалифициран електронен подпис, било чрез полагане на физически подпис върху документа. Видно от данните по делото, съобщението за определение № 3884/27.03.2023 г. в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. на СГС, е получено от назначения от съда особен представител на жалбоподателя – адв. С. А., на 26.04.2023 г. / лист 34 по в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. по описа на СГС /. Едноседмичният срок за обжалване на определението изтича на 03.05.2023 г., а частна жалба с вх. № 43473/09.05.2023 г. по регистъра на СГС, е подадена на електронната поща на СГС на 04.05.2023 г. в 00:15 часа / лист 6 по ч.гр.д. № 3167/2023 г. по описа на АС - София /, тоест извън предвидения срок за обжалване. Независимо от това, обаче, от страна на адв.Е. А. е била подадена идентична частна касационна жалба, като тази до СГС с вх.№ 43473/09.05.2023 г., но на електронния адрес на ВКС на 03.05.2023 г. в 23:45 часа, с вх.№ 502385 от 04.05.2023 г. по регистъра на ВКС, / лист 26 по горепосоченото дело на АС-София/, т.е. налице е подаване на частна жалба в законоустановения срок. Тази втора, идентична, частна касационна жалба, е изпратена от ВКС и постъпила по делото във въззивния съд на 16.05.2023 г. / лист 46 по горепосоченото дело на АС-София/, като по нея не са извършвани никакви действия по администриране по чл.275, ал.2 ГПК. Извършеното от касатора процесуално действие чрез електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т.е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от ГПК начин за осъществяване на процесуални действия на страните (чл.62, чл.102е, чл.102ж, чл.102з), наред с другия начин на дистанционно изпълнение – подаване по пощата, двата начина предвидени в чл.62, ал.2 ГПК. Подаването на касационната част на жалба в случая от адв.Е. А. чрез ВКС следва да се счита в срок съгласно чл.62, ал.2, изр.второ ГПК- подадена до друг съд, като по аргумент от чл.62, ал.2 ГПК следва да се приеме, че меродавен е момента на изпращане на електронното съобщение, а не получаването му. Обстоятелството, че до постановяване на обжалваното разпореждане на въззивния съд като администриращ съд, не е станало известно, че има подадена идентична частна касационна жалба в срок /подадена чрез електронния адрес на ВКС/, не обуславя обратен извод, след като изпълнението в срок е установено от книжата по делото. В настоящето производство по чл.274-279 ГПК следва да се съобразят тези нови факти и доказателства, които не са могли да бъдат взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното разпореждане, които сочат, че то се явява неправилно като краен резултат и следва да се отмени, независи от факта, че изпълнението не е било известно на администриращия съдия при СГС. Делото следва да се върне на въззивния съд за надлежно администриране на подадената в срок частна касационна жалба от В. Т. срещу определение № 3884/27.03.2023 г. в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. по описа на СГС, с извършване на дължимата преценка по чл.275, ал.2 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: