Определение № 2894 от 06.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба с вх.№17845/21.10.2024г. касаторът „АТМ България“ ООД е поискал да бъде освободена представената гаранция в размер на сумата от 50 000лв. и да му бъде върната по посочената от него банкова сметка. Молителят поддържа, че с постановяване на акта на ВКС, предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила решение, поради което е отпаднала необходимостта от гаранцията, която е внесена с оглед постановеното спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 77/27.09.2023г. по в.т.д.№141/2023г. на Апелативен съд – Бургас. Ответникът по касация – „Гея-Дек“ ЕООД е получил препис от молбата чрез процесуалния си представител – адв. М. Х., като не изразява становище по искането. ВКС, ТК, състав на 2 т.о. като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С определение №1350/18.12.2023г. по ч.т.д.№2101/2023г. на ВКС, 2 т.о. е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 77/27.09.2023г. по в.т.д.№141/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което касаторът „АТМ България“ ООД е бил осъден да заплати на „Гея-Дек“ ЕООД сумата от 50 000 лв. Като гаранция, с вносен документ от 12.12.2023г., касаторът е внесъл сумата от 50 000 лв. по сметка на ВКС, като видно от съпроводителното писмо и удостоверяването от лице – счетоводител към ВКС, сумата е налична и към 31.10.2024г. С решение №150/10.10.2024г. по т.д.№103/2024г. на ВКС, 2 т.о., след отмяна на гореописаното въззивно решение, съдът е отхвърлил предявения от „ГЕЯ-ДЕК“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД против „АТМ България“ ООД за сумата 50 000 лв., частичен от обща сума в размер на 156 255,75 лв. без ДДС, представляваща връщане на платена цена по договор между страните, сключен на 01.11.2007 г. за доставка и монтаж на два ветрогенератора AN BONUS 600/41. Решението е окончателно и е влязло в сила. Настоящият съдебен състав намира искането за основателно. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предназначението на паричната гаранция е да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, и сумата е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, с влязло в сила решение предявеният иск е отхвърлен и не е налице признато със съдебен акт парично притезание, което да следва да бъде удовлетворено. Ответникът по касация не е заявил възражения и не заявил претенции спрямо внесената като гаранция сума. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения срок по чл. 82 от ГПК. Решението на ВКС е постановено на 10.10.2024г., от която дата е и изискуема сумата, а молбата за връщане на гаранцията е депозирана на 21.10.2024г., т.е. в едногодишния срок. С оглед горното съдът намира, че молбата е основателна, сумата, внесена като гаранция, следва да бъде освободена и да бъде разпоредено превеждането й по посочената от молителя сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.