Определение № 9448 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С въвеждането на чл. 176а от АПК /нов – ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г./ се създава специален ред за изменение на решението /определението/ в частта за разноските, който измества субсидиарното приложение на чл. 248 от ГПК в административния процес /Определение № 9 от 23.02.2026 г. по адм. д. № 53/2025 на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС/. Тъй като първоинстанционното дело в настоящия случай обаче е образувано преди влизането в сила на тази разпоредба, то тя не е пряко приложима. Образувано е по частна жалба на З. Н. З. срещу Определение №9843/27.07.2026 г., постановено по адм.д.№1198/2025 г. по описа на Административен съд- Варна в частта, с която същият е осъден да заплати в полза на ТП на НОИ- Варна допълнителни разноски по делото в размер на 361, 72 евро, представляващи разход за превод на документи. Твърди неправилност на постановеното определение в тази част поради незаконосъобразно приложение на чл.143, ал.3 АПК, както и необоснованост на извода за доказаност на посочените разноски. Ответната страна- директор на ТП на НОИ- Варна, в подробен писмен отговор намира частната жалба за неоснователна, необоснована и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена изцяло. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира искането за допустимо и основателно. С частта от определението, чиято отмяна се иска, З. Н. З. е осъден да заплати в полза на ТП на НОИ- Варна допълнителни разноски по делото за превод на документи в размер на още 361, 72 евро, при първоначално определени такива в размер на 102,26 евро с протоколно Определение №8574/26.06.2026 г., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Определението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. В настоящото производство обхватът на спора се ограничава до обжалвания с частната жалба от З. З. първоинстанционен съдебен акт – Определение №9843/27.07.2026 г./допусната техническа грешка при изписването на годината-2024 г./, постановено по адм.д.№1198/2025 г. по описа на Административен съд- Варна. С писмена молба с.д. №13478/23.06.2026 г., З. З. е заявил, че не поддържа подадената от него жалба и моли производството по делото да бъде прекратено. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание по делото на 26.06.2026 г., директорът на ТП на НОИ- Варна е бил представляван от юрисконсулт Герчева, която е представила списък на разноските, включващ възнаграждение за юрисконсулт и разноски за легализиран превод с представено писмено доказателство за извършена преводаческа услуга от индивидуализирано юридическо лице. С Определение №8574/26.06.2026 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на З. Н. З. срещу Решение №2153-03-84/02.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и е прекратил производството по делото с оглед оттеглянето на жалбата, като е присъдил и разноски за юрисконсултско възнаграждение. С молба от 01.07.2026 г., директорът на ТП на НОИ-Варна, на основание чл.176а, ал.1 АПК, е поискал да бъде изменено протоколното определение от 26.06.2026 г. в частта му за разноските, като последните бъдат увеличени с разноските, сторени по извършване на легализирания превод. В отговор на това, на 08.07.2026 г., жалбоподателят З. е оспорил изцяло искането на ответника и е поискал изменение на протоколното определение в частта за присъдените разноски, аргументирайки се с довода, че не е извършено процесуално представителство от страна на юрисконсулта, а е представено единствено писмено становище. С Определение №8574/26.06.2026 г., съдът е осъдил З. Н. З. да заплати в полза на ответника допълнително разноски по делото в размер на 361, 72 евро. Оставил е и без уважение молбата на З. от 08.07.2026 г., като в тази си част съдебният акт не е предмет на обжалване. Искането е допустимо и основателно. Определението за прекратяване на делото поради оттегляне на жалбата е постановено на 26.06.2026 г. В същото е записано, че подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и в 7- дневен срок от посочената дата от страна на ответника. За директора на ТП на НОИ- Варна срокът за обжалването му е спазен. Предвид прекратяване на делото поради оттегляне на жалбата, ответната страна има право на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, които правилно съдът е присъдил за осъщественото процесуално представителство на страната в минимален размер. Претенцията за присъждане на направените разноски във връзка с превода на документи, които са част от административната преписка, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Задължение на административния орган е да представи административната преписка окомплектована и в цялост. По силата на чл.185 ГПК, приложим субсидиарно с оглед разпоредбата на чл.144 АПК, документ, представен на чужд език се придружава с точен превод на български език, заверен от страната, т.е. задължение на страната, която представя документа в съдебното производство / в случая административният орган/ е да представи и неговия точен превод. Дейността на страните по събиране на доказателствата и по изготвяне на преводи на документи на чужд език, които да представят по делото с цел изпълнение на задължението си по чл.185 ГПК и чл.152, ал.2 АПК, не представляват разноски по производството. Изпълнението на законово задължение от страна на административния орган, който разполага със свой бюджет, да окомплектова административната преписка и да я представи в съда, като документите на чужд език бъдат придружени с точен превод на български, не представлява разноски по производството и не се дължи присъждането им при отхвърляне на жалбата. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а искането на директора на ТП на НОИ- Варна- оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,