Определение № 6761 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. М. Г. и Г. Я. А., представляващи „Столичен електротранспорт“ ЕАД, действащи в качеството на възложител по смисъл на ЗОП, чрез пълномощник адв. Герджиков, против определение № 495 от 15.05.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка № КЗК-254/2025г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на посоченото дружество за изменение на решение № 350 от 10.04.2025г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-254/2025г., в частта за разноските по т. 3. С доводи за неправилност на обжалваното определение се претендира неговата отмяна, като в полза на частния жалбоподател да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран и доказан размер, възлизащ на 24 000 лв. Ответникът по частната жалба – „ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. В. Андонова, в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК по преписка № КЗК-254/2025г. е образувано по жалба на „ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД срещу решение № D 42227786/10.03.2025 г. на изпълнителния директор на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Извършване на денонощна въоръжена физическа охрана на обекти на "Столичен електротранспорт" ЕАД", открита с решение № F 517450/22.04.2024 г. на възложителя. С решение № 350 от 10.04.2025г. на КЗК по преписка № КЗК-254/2025г. е оставена без уважение жалбата на „ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД срещу решение № D 42227786/10.03.2025 г. на изпълнителния директор на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописан предмет. Постановеното по преписката решение е благоприятно за "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т. 3 от посоченото решение в тежест на жалбоподателя е възложено да заплати на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД направените разноски в производството пред КЗК в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, при уважено възражение от страна на жалбоподателя за прекомерност на претендираната сума от 24 000 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 3, като разноските да бъдат възложени в пълния им претендиран и доказан размер. С обжалваното определение № 495 от 15.05.2025г. на КЗК по преписка № КЗК-254/2025г. е оставено без уважение искането на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД за изменение на решение № 350 от 10.04.2025г. на КЗК по преписка № КЗК-254/2025г., в частта за разноските по т. 3. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, възлизащ на 24 000 лева. Комисията е приела, че възложената сума от 3000 лв., съгласно т. 3 от решение № 350/10.04.2025г., съответства на действителната правна и фактическа сложност на преписката предвид своевременно направеното възражение от жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изложени са подробни съображения, че производствата по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП („Производство по обжалване“) са без определен материален интерес, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение не следва да се обвързва с прогнозната стойност на съответната обществена поръчка или обособена позиция, а с реално престирани усилия и време. Като неоснователни са отхвърлени доводите, че по преписката е осъществена активна процесуална защита, като е отбелязано, че положените от процесуалния представител на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД интелектуални усилия, изразяващи се в изготвяне на становище по жалбата и процесуално представителство в проведеното открито заседание на КЗК, представляват обичайното и необходимо усилие, което следва да направи всеки един процесуален представител с цел оказване на компетентна правна защита и съдействие. По тези съображения КЗК е приела, че възложените разноски за адвокатско възнаграждение са в справедлив и обоснован размер и няма основание за изменение на решението по преписка № КЗК-254/2025г. и възлагане на по-голяма сума от присъдените 3000 лв. Обжалваното определение е правилно. Според константната практика на Върховния административен съд, поддържана и след изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвано в ДВ, бр. 88 от 2022 г., административните дела по ЗОП не са дела с определен материален интерес по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004г., доколкото прогнозната стойност на обществената поръчка (респ. на обособена позиция от нея) не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. В постановените актове съдът многократно е изтъквал, че с изменението на Наредба № 1/2004г. не се преодолява противоречието на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 1 от нея с предвиденото в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл са напр. Определение № 1526 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2023 г., IV о.; Определение № 1166 от 3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2022 г., IV о. С оглед на което са неоснователни поддържаните в частната жалба доводи, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразен с високата прогнозна стойност на обществената поръчка. Направеното от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 24 000 лева, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на спора, за което е изложила конкретни мотиви, като е посочила, че обемът на положените процесуални усилия, изразяващи се в изготвяне на писмено становище по жалбата и явяване в открито заседание пред КЗК, представляват обичайни и необходими действия на всеки процесуален представител, но не обуславят значителна сложност на преписката или положени извънредни и допълнителни усилия. При това, съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата всеки адвокат е длъжен да упражнява съвестно своята професия и да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Възложеното в полза на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. е два пъти над минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела по ЗОП, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004г. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД, както и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-438/2022 г., и възможността да се присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, настоящият съдебен състав намира, че размерът от 3 000 лева се явява съответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. Настоящият състав споделя изложените от КЗК мотиви за неоснователност на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и увеличение на възложените разноски за адвокатско възнаграждение, които намира за обосновани и законосъобразни, и които с оглед възможността по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК във вр. чл. 236 АПК, приложими на основание чл. 216а, ал. 4 ЗОП, намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото изложение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,