Определение № 600 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2241/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 7187/01.08.2022 г., подадена от страна на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК], приподписана от процесуалния пълномощник, срещу определение № 235 от 06.07.2022 г. по по в.ч. т.д. №176/2022 на ОС-Русе, с което потвърдено Определение №1341 от 31.03. 2022 по ч.гр.д. № 193/2022 на РС-Русе за обезсилване на Заповед № 90 /18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение и на издадения въз основа на нея ИЛ и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: ЧКЖ е недопустима, доколкото този вид въззивни определения не подлежат на касационно обжалване. Последното е изрично застъпено в ТР на ОСГТК на ВКС № 4/2013, което в т.8 постановява, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Следователно обжалваният акт е окончателен. С оглед изхода по спора частният касатор следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата от 15 лева-държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение