Определение № 10502 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 и чл. 190 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общински съвет (ОбС) Балчик, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Димитрова, против определение № 1863 от 23.07.2026 г. по адм. дело № 475/2026 г. на Административен съд Добрич, в частта с която е спряно действието на посочени разпоредби от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на Община Балчик, свързани с разкопаване на общински терени (НУРИСМРЕТИ), приета с решение № 522 по протокол № 30/18.12.2025 г. на ОбС Балчик. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че съдът е приел твърденията на жалбоподателя без да ги съпостави с обществения интерес, целите на наредбата и мотивите при които е приета, Посочва, че предвидените в нея гаранции не са санкция, а механизъм за защита на публичната собственост. Посочва, че в определението са обсъждани въпроси по законосъобразността на наредбата, свързани с уредбата на отношенията с други закони - Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са предмет на основното производство. Оспорва твърдението на дружеството-жалбоподател, че предоставянето на гаранции ще доведе до значителни имуществени вреди и ще затрудни дейността му, тъй като същите са обосновани като вероятни и не е установено общината да е отказвала освобождаване на гаранции или да е прилагала наредбата превратно. Счита, че не е извършен баланс между обществения интерес и частния интерес на жалбоподателя. Иска отмяна на атакуваното определение и отхвърляне искането за спиране действието на оспорените разпоредби от НУРИСМРЕТИ. Претендира разноски. Ответникът - „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД (ВиК Добрич), чрез пълномощника си адвокат Д. Минкова, представя писмен отговор в който оспорва частната жалба и по подробно изложени съображения пледира да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението в обжалваната част, Административен съд Добрич е приел, че обект на оспорване от ВиК Добрич със жалбата и искането за спиране на действието, са следните разпоредби от НУРИСМРЕТИ: чл. 2, ал. 1 в частта „(разрешение за поставяне на временен преместваем обект) или при извършване на текущ ремонт, съгласно разпоредбите на чл. 151 от ЗУТ“, чл. 2, ал. 2 изр. 1-во в частта „/Приложение № 1, обр. 1/“, чл. 2, ал. 2, т. 1 в частта „(разрешение за поставяне на временен преместваем обект)“, чл. 2, ал. 3, чл. 2, ал. 4, чл. 3, чл. 4, чл. 6 в частта „като се има предвид технологията за възстановяване на техническата инфраструктура, посочена в Приложение № 3“, чл. 10, ал. 1 в частта „/Приложение № 1, обр. 3/“, чл. 10, ал. 4 в частта „/Приложение № 1, обр. 4/“, чл. 10, ал. 5 т. 1 в частта „/Приложение № 1, обр. 4/“, чл. 10, ал. 5 т. 3 в частта „/Приложение № 1, обр. 3/“, чл. 16, чл. 17, § 1 от ПЗР, § 3 от ПЗР, § 4 от ПЗР, Приложение № 1 към чл. 2, чл. 3 и чл. 10 - образци от № 1 до № 4, Приложение № 2 Определяне на размера на гаранцията за възстановяване, Приложение № 3 Технология за възстановяване на техническата инфраструктура. Съдът е изложил мотиви, че с оспорените разпоредби, съгласно представените с жалбата доказателства, на ВиК Добрич, като оператор на мрежата, се поставят изключителни тежки условия - цитирано е предварителното внасяне на гаранции, които трудно биха могли да бъдат определени по размер. Счетено е че това много би затруднило аварийното отстраняване на повреди, което ще ограничи постоянния достъп до мрежата, квалифициран като висша ценност. Приета е липса на данни, че спиране на действието на разпоредбите ще да затрудни защитата на особено важни държавни или обществени интереси, респ. ще осуети или сериозно да затрудни изпълнението на акта. Освен това е посочено, че е налице нормативна уредба на отношенията и от ЗУТ и е прието, че действието на атакуваните части от наредбата би накърнило жизненоважни интереси на ВиК Добрич и живущите на територията на Община Балчик. При тези мотиви съдът е уважил искането за спиране действието на оспорените разпоредби, като неточно е нарекъл действието на акта, негово изпълнение. Определението е неправилно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. При разглеждане на искания за спиране действието на подзаконов нормативен акт на преценка подлежат установените в чл. 166 АПК условия и критерии, приложими на основание чл. 196 АПК. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки го за съответния акт (в случая действието на нормативния акт), законодателят презюмира наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение, респ. действието на нормативния акт. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. В случая не са представени каквито и да е било доказателства за трудно поправима или значителна вреда, която ще настъпи за жалбоподателя, нито за нови обстоятелства, без които не може да се спре действието на нормативния акт. Единственото представено с жалбата доказателство - договор за стопанисвате, поддържане и експлоатация на ВиК системи, сочи, че дружеството-жалбоподател е ВиК оператор. Не само не са доказани, но не са и посочени видът и особено размерът на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени, нито пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици. Без конкретизацията им по вид и размер не може да се извърши преценка дали са значителни или трудно поправими. Не е доказано също, че хипотетично причинените от действието на Наредбата вреди на жалбоподателя, са противопоставими на обществения интерес, който нормативният акт охранява. Противно на приетото от съда, няма представени доказателства и то нови такива, обосновававащи наличието на изключителни тежки условия, които да затруднят аварийното отстраняване на повреди и да ограничат постоянния достъп до мрежата. Преценката дали внасянето на гаранции ще ограничи дейността на ВиК оператора, определянето на техните размери и т. н., подлежат на преценка при окончателната преценка за законосъобразност на нормативния акт, но не могат да бъдат мотив за спиране на действието му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Тази норма изисква установяването и доказването на нови обстоятелства, а не такива възникващи от самото действие на нормативния акт, тъй като внасянето на гаранции е пряка негова последица. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства и доводи не може да се направи извод, че са налице обстоятелства, които да дадат основание по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Като е достигнал до противоположен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно - необосновано и незаконосъобразно определение в атакуваната му част, което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235 АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането за спиране действието на процесните разпоредби на Наредбата. По претенциите за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе Административен съд Добрич, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, второ отделение