Определение № 234 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2016 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. Ф. М., чрез адвокат С. А. от САК, срещу определение № 3/06.01.2016 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 3297/2015 г. С него съдът е прекратил производство, образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 185/29.05.2014 г. на ВКС, с което е обезсилено решение № 175 от 31.01.2013 г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 3306 от 11.05.2012 г. на Софийски градски съд, поради недопустимост на производство по унищожаване на осиновяване. Насрещната страна К. Ц. В., чрез адвокат Ц. Ф., е отговорила в срок, че обжалваното определение е правилно и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Състав на ВКС е постановил решение по чл. 290 ГПК, срещу което М. Ф. М. е подала молба за отмяна на основание чл. 303 ГПК. С обжалваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, защото от една страна, молбата за отмяна била подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а от друга – молителката изложила твърдения за нарушаване на процесуални правила и лишаване на трети лица от възможност за участие в процеса, което прави молбата за отмяна недопустима. Определението е правилно. Д., че срокът за депозиране на молбата за отмяна започва да тече от момента на узнаване на решението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението, чиято отмяна се иска, е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК пределно ясно посочва от кой момент започва да тече преклузивният тримесечен срок, а последната не следва да се тълкува разширително. В случая, освен това, с подадената молба за отмяна М. Ф. М. е предявила съдебно чужди субективни права – тези на страна, която не е участвала в производството по гр. дело № 5663/2009 г., а подобна намеса в процеса е недопустима. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права в съда, а изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат конкретния случай. В заключение, съставът на Върховния касационен съд, като е оставил без разглеждане молбата за отмяна, точно е приложил закона. При този изход на спора, жалбоподателката следва да заплати на насрещната страна направените в настоящото производство разноски в размер на 600.00 лв. – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 0150047/09.03.2016 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение