Определение № 222 от 23.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 412/2023 г.

Делото е образувано на 10.05.2023 г., изпратено на ВКП и след връщането му е предоставено за доклад на 23.05.2023 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след постановено определение № 59 от 05.05.2023 г. по н.ч.х.д. № 79/ 2021 г., по описа на Момчилградския районен съд, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг местно компетентен съд. Прокурор Кирил Иванов от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище за изпращане на делото за решаване от друг съд, след постановените отводи на съдиите от районния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по н.ч.х.д. № 79/ 2021 г., по описа на Момчилградския районен съд, е образувано след решение на Кърджалийския окръжен съд, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При разпределението на делото за поредното му трето по ред разглеждане се оказало, че двамата съдии по щат в съда не могат да участват в съдебното производство, защото за всеки от тях е налице забраната по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НПК. Момчилградският районен съд не може да образува съдебен състав, който да разгледа първоинстанционното производство. Налице са процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Предвид необходимостта от снижаване на разходите за пътуване Върховният касационен съд определя Кърджалийския районен съд, пред който да се проведе съдебното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК