Определение № 9871 от 19.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от К. П. П., чрез адв. Христов, против определение № 302 /08.03.2024 г., постановено по адм. дело № 247/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно.Счита, че не е налице преюдициална връзка между делата, решенията по които биха имали значение за правилното решение на спора. Иска се определението да бъде отменено. Ответните страни по частната жалба -не ангажират становище по жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивния срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд – Габрово е приел, че е сезиран с искова молба от К. П. П. срещу „Ралица ХС 2013“ ЕООД и счетоводна къща ЕТ „Пегея –П. Вълева“, с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД вр. с чл.45, ал.4 ЗЗЛД и чл.34 ЗЗЛПСПОИН във вр. с чл. 33 от същия закон за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни. Съдът след като е съобразил, че пред КЗЛД има висящо производство, което не е приключило с влязъл в сила акт е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е спрял производството по делото. Определението е неправилно. Действително, видно от приложеното по делото писмо с изх. № ППН-02-150#5 /л.83 / от КЗЛД е видно, че към 02.02.2024 г. пред КЗЛД има висящо производство инициирано от К. П. П. срещу „Ралица ХС 2013“ ЕООД и счетоводна къща ЕТ „Пегея –П. Вълева“. Съдът неправилно е приел, че решаването на спора пред КЗЛД, относно оплакванията на ищеца против същите правни субекти за неправомерно обработване на личните му данни, ще има значение за правилното решение на спора относно дължимостта на обезщетение по ЗОДОВ, което е претендирано пред първоинстанционния съд. Спирането на производството по делото е изключение. Поради това и основанията са изчерпателно и стриктно посочени, разширителното им тълкуване е недопустимо. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения, предмет на разглеждане пред съд/ същия или друг съд/. В случая това условие за допустимост на спирането не е налице. Разглеждане на идентичен спор/ относно защита личните данни на жалбоподателят/ от юрисдикцията Комисия за защита на личните данни, не е основание за спиране на съдебното производство. Обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Пето отделение