Решение № 555 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. Б. от гр. Ямбол срещу Решение №947 от 20.06.2025 г. по адм. д. №141/2025 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-1144 от 28.02.2025 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. Русе към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА „АА“) В ЧАСТТА за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е доказано извършването на административно нарушение от водача на автомобила, което е в тежест на административния орган. В конкретния случай не е установено извършването на „обществен превоз“ по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП. Според касатора незаконосъобразно не е определен конкретен срок на мярката, както и не са изложени мотиви в тази насока, което е самостоятелно основание за отмяна на мярката. По изложените съображения се претендира отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед, в обжалваната й част. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът – началникът на ОО "АА" - гр. Русе към ИА „АА“, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на А. С. Б. срещу Заповед № РД-14-1144 от 28.02.2025 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Русе към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в частта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози на Б. - „временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“. За да постанови този правен резултат съдът е установил от фактическа страна следното: При извършване на проверка на 27.02.2025 г., относно спазване на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, при оказано съдействие на органите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе, осъществяващи компенсиращи мерки, във връзка с незаконна миграция при въведен временен граничен контрол за излизане от страната, с цел превантивно осигуряване на безопасността на пътуващите, служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД "АА") – гр. Русе, са установили, че А. С. Б., гражданин на Република България (РБ), с адрес в гр. Стара Загора, извършва международен обществен превоз на шестима пътници срещу заплащане или икономическа облага, с маршрут Република България — Федерална република Германия (ФРГ), с моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“, с брой места 8+1, от категория M1, с peг. № [рег. номер], регистриран в Република България на дата 21.03.2024 г., собственост на З. С. С. в гр. Нова Загора. При проверката се е установило, че Б. извършва международен обществен превоз на пътници, срещу заплащане или икономическа облага, като има уговорка с всеки един от пътниците за заплащане на транспортната услуга до ФРГ при пристигането им (по 50-60 евро на човек). Трима от пътниците са заявили, че при качването в автомобила са заплатили на водача сумата от 50 евро за гориво и транспорт, а двама от пътниците са декларирали писмено, че познават водача, както и че са пътували с него и друг път до Германия и обратно. След направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се е установило, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за моторното превозно средство с peг. № [рег. номер] да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 334487 от 27.02.2025 г. за констатираното нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, надлежно връчен на адресата срещу разписка и без вписани в него възражения от страна на Б.. Въз основа на съставения АУАН при пълно възприемане на описаните в него фактически обстоятелства началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе издал Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1144 от 28.02.2025 г., с която е приложил две принудителни административни мерки: „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ – лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на З. С. С., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. регистрационна табела, както и отнемане на свидетелство за регистрация на превозното средство (спрямо собственика на МПС), и „временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ спрямо жалбоподателя А. С. Б.. Прието е в заповедта с оглед подробно описаната фактическа обстановка досежно констатираните с АУАН нарушения на ЗАвтП, че е налице основание за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 ЗАвтП и съответно по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. Посочените факти първоинстанционният съд е приел, че се потвърждават писмените обяснения на лицата, пътували в автомобила, дадени в рамките на административното производство. Жалбата на А. С. Б. срещу Заповед № РД-14-1144 от 28.02.2025 г., в частта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1,т. 1,б. „а“ и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал.7 ЗАвтП „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ – лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на З. С. С., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. регистрационна табела, както и отнемане на свидетелство за регистрация на превозното средство (спрямо собственика на МПС) е приета за недопустима и е оставена без разглеждане, а производството в тази част е прекратено. Определението на съда е влязло в сила. В останалата част жалбата е приета за неоснователна и същата е отхвърлена. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при правилно установените правнозначими факти по делото, административният съд обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на лицата пътуващи в автомобила са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 39, ал. 1 АПК и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Ето защо правилно съдът е извел правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за установен обществен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП се осъществява при наличието на съответните документи, каквито в случая липсват. АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. От страна на касатора в настоящото производство не са представени доказателства, които да опровергават констатациите, изложени в този акт. Нещо повече, тези констатации се потвърждават от доказателствата по делото. В обжалваната заповед ясно е посочено, че се извършва превоз на пътници срещу заплащане, без МПС да е вписано в лиценз на Общността, каквото е изискването на закона. Ето защо правилно съдът е обосновал фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Срокът на мярката – до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца (една година) е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на неговия размер. Дали и кога нарушението ще бъде отстранено, зависи от волята и активността на адресата. За да се гарантира, че ПАМ няма да засегнат нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и краен 12-месечен (едногодишен) срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие на ПАМ. След като законодателят е преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практика, както и без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената превоз на пътници по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път. По изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са поискани от ответника, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение