Определение № 46 от 26.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 302/2022 г.

Производството е по реда на чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Димитровград и Районен съд – Сливен по повод н. о. х. д. № 300/2022 год. по описа на Районен съд – Сливен. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Районен съд – Димитровград. Върховният касационен съд след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Делото първоначално е образувано в Сливенския районен съд по обвинителен акт на Районна прокуратура – Сливен против Н. М. П. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. След проведено съдебно следствие районният съд е преценил, че с оглед събраните по делото доказателства деянието е довършено на територията на Димитровград, което предопределя и промяна на местната подсъдност. Съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Сливенска районна прокуратура тъй като наред със съображенията за неподсъдност са изложени и такива за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Впоследствие Районна прокуратура – Димитровград е внесла в Димитровградския районен съд обвинителен акт срещу П. отново за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. В обстоятелствената му част изрично е записано, че когато пострадалият и свидетелят по делото се намирали на пътя до [населено място], в землището на Димитровград подсъдимият позвънил на пострадалия и когато връзката между двамата била осъществена, П. изрекъл инкриминираните изрази със заплашително съдържание. В разпоредително заседание съдът е приел, че образуваното пред него н. о. х. д. № 59/2022 год. не му е подсъдно като в основата на аргументацията му са преди всичко действията на Сливенския районен съд по прекратеното н. о. х. д. № 878/2020 год. Съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Районен съд – Сливен. С разпореждане № 189/29. 03. 2022 год. съдията-докладчик по образуваното в Сливенски районен съд н. о. х. д. № 300/2022 год. е повдигнал спор за подсъдност, позовавайки се на посоченото в обвинителния акт относно местоизвършването на деянието. При така установената фактическа обстановка компетентен да разгледа делото се явява Районен съд – Димитровград. Съгласно чл. 36 от НПК делото е подсъдно на съда, в който е извършено (ал. 1) или довършено престъплението (ал. 2). Цитираните разпоредби не следва да се разглеждат изолирано от нормата на чл. 42, ал. 1 от НПК, в която като единствен критерий за определяне на подсъдността съобразно изискванията на чл. 36 и сл. от НПК е въведено посоченото в обстоятелствената част на обвинението. Това законодателно разрешение е съобразено със спецификите на разпоредителното заседание и с правомощията на съда, който в този предварителен стадий от съдебната фаза не разглежда делото по същество и не може да обсъжда и анализира събраните на досъдебното производство доказателства. В случая прокурорът е приел, че деянието е довършено в землището на Димитровград, тъй като там е било местонахождението на пострадалия, когато подсъдимият е отправил заканата с посегателство срещу живота му. Това предопределя и извода, че делото е подсъдно на Димитровградския районен съд. Само за пълнота на изложението и доколкото и двете спорещи съдилища са засегнали въпроса с евентуалното приложение на чл. 43, т. 1 от НПК следва да се посочи, че процедурите по чл. 43 и чл. 44 от НПК са различни по своята същност и предпоставки. Докато при спора за подсъдност всеки от съдилищата отрича своята компетентност да разгледа делото и настоява, че другият съд е компетентен, за да бъде променена подсъдността по реда на чл. 43 от НПК е необходимо съдът най-напред да е направил извод, че делото му е подсъдно, но с оглед охраняване правата на страните да получат правосъдие от безпристрастен и независим съд и да не бъдат създадени свръхмерни затруднения при разглеждането му е наложително делото да бъде изпратено на друг равен по степен съд. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение