Решение № 2570 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 680/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кирилов, срещу Решение № 38786/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6342/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 7501/18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 4180/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1251/26.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8797/2023 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва крайното заключение на административния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) и счита същото за изградено в противоречие с доказателствата по делото. Отрича спорните услуги да са изпълнени чрез наетите от „Аквилея“ ЕООД лица на трудов или граждански договори и независимо дали физическите лица са декларирали или не изплатените им доходи. Поддържа, че установените факти при ревизията не са опровергани в хода на съдебното производство. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу РА да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса за касационното обжалване, съгласно представена молба-списък на разноските. Ответникът - Адвокатско дружество „Минкова и Минков“, чрез пълномощника адв. Вутов, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в хода на делото. Отправя искания обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и за присъждане на платен адвокатски хонорар за настоящото касационно производство, за което представя доказателства и списък на разноските. Релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните с нея пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22221022004908-091-001/27.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с Решение № 1068/02.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Адвокатско дружество „Минкова и Минков“ са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчните периоди м.06 и м.07.2022 г. в размер на 13 100 лв. и законна лихва в размер на 1 060,05 лв. При повторното разглеждане на делото са изследвани процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221022004908-020-001/28.09.2022 г. на началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив. Последната е изменена със ЗИЗВР № Р-22221022004908-020-002/10.01.2023 г. В тази връзка съдът е приел, че представените заповеди относно компетентността на органите по приходите водят до изводи за провеждане на ревизията при спазване на предвидения ред и издаване на процесния РА от компетентен орган в съответствие със закона и ТР № 3/26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на ВАС. По същество решаващият съд е формирал заключение за противоречие на изводите на органите по приходите с изискванията на материалноправната уредба и събраните доказателства по делото. В мотивите на решението са съобразени нормите на чл. 68 и 69 ЗДДС във вр. с чл. 9 ЗДДС и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено от Съда на ЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11, дело C-329/18 и дело С-324/11. Правният спор е сведен до преценката за реалност на доставките по четирите фактури, издадени от „Аквилея“ ЕООД. Изяснените факти и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) в случая опровергават изводите в РА. Според съда, липсата на конкретика относно договорените услуги или непрецизирането на предмета в сключения писмен договор от 09.08.2021 г. между страните не представляват законово основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. След извършена проверка вещото лице по ССЕ е установило, че всички частни документи (договор, фактури, приемо-предавателни протоколи и др.) са отразени в счетоводствата на адвокатското дружество и на доставчика. По отношение на кадровата обезпеченост на доставчика е безспорно, че още в хода на ревизионното производство същият е представил трудов договор с физическо лице. Цитираната в мотивите преюдициална практика на Съда на ЕС не позволява липсата на персонал при доставчика да бъде причина за отказа с РА, без поддържано и доказано от органите по приходите наличие на данъчна измама. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Предпоставките за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 9 ЗДДС са изведени аргументирано в мотивите на постановеното решение. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Оплакванията в касационната жалба са изцяло неоснователни. В случая не е било спорно изпълнението на формалните условия за упражняване на данъчното предимство от страна на Адвокатско дружество „Минкова и Минков“. Правилно е тълкуването на закона от административния съд относно значението на реалността на доставката като задължително условие в тази връзка. Същото е съобразено с практиката на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в решенията по съединени дела С-80/11 и С-140/11, по дело С-324/11, на които съдът се е позовал и в много други като напр. по дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11 и дело С-277/14. При доказване на посочените предпоставки от ревизираното дружество, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба – т. 37 от Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11. Изводите на първостепенния съд кореспондират с данните от проверките на водената счетоводна отчетност от „Аквилея“ ЕООД и на ревизираното адвокатско дружество, извършени от органите по приходите и от вещото лице по ССЕ. Доставчикът и получателят по доставките са регистрирани по ЗДДС лица. Налице са отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС фактури с № 0…52/24.06.2022 г., № 0…57/28.06.2022 г., № 0…75/20.07.2022г. и № 0…80/28.07.2022 г., в които данъкът е посочен на отделен ред и е начислен по реда на чл. 86 ЗДДС от „Аквилея“ ЕООД. Освен представените документи при ревизията – договор и анекс към него, трудов договор от 01.12.2021 г. и писмена декларация на А. П., дипломна квалификация, протоколи, счетоводни справки по сметки 411, 453/2 и 703 и др., при обжалването на РА по административен ред са установени данни за подадени справки по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ от дружеството-доставчик. Обстоятелството, че едно от физическите лица на граждански договор не е подало декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, не обуславя противоположно заключение по главния въпрос. Заключението на ССЕ е обсъдено съвкупно с безспорните факти и доказателствата по делото в изпълнение на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Вещото лице Ковачева е проследило данните за разплащането по банков път в задача № 8, както и за отчетените разходи по процесните фактури от „Аквилея“ ЕООД в задача № 11 от констативно-съобразителната част на ССЕ. Относно правото в случая е приложимо даденото разрешение от Съда на ЕС в т. 2 от диспозитива на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Според съда правото на данъчен кредит следва да се признае от органите по приходите дори само ако получателят не притежава други документи, освен фактурата за доставката, при условие, че не разполага с данни за евентуални нарушения или измама. В т. 61 и т. 65 от цитираното решение Съдът изрично изяснява, че органите по приходите не могат да прехвърлят доказателствената тежест, като изискват от получателите по доставките доказателства, касаещи възможността на техните доставчици да осъществят услугите и при липса на такива да отказват правото му на данъчен кредит. Дали доставчикът е разполагал с техническа база и работници, вкл. посочените по-горе обстоятелства във връзка със спазване на трудовото и осигурителното законодателство, не могат да се вменяват като отговорност на получателя, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски е основателна. Същите се присъждат в размер на 1 534 евро, съгласно представените доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение по договора от 17.12.2025 г. и платежно нареждане от същата дата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,