Определение № 271 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. за с. п. – Д”**” – Л., [населено място], срещу определение №13641 от 12.07.2013 г. по ч. гр.дело №7619/2013 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на агенцията срещу определение от 02.04.2013 г. по гр. дело №61703/2012 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК против А. С. за сумата 486 лв. – главница и 26.20 лв. – лихва. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парични вземания с размер до 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по спор с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по спорове с цена до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.